Най-издръжливото от всички сетива у човека се оказва слухът. Когато тялото ни е безкрайно уморено, когато сме на края на силите си, когато всички сетива са притъпени – нямаме желание да вкусваме, помирисваме или да виждаме, все така добре можем да различим гласа на любимите си хора, да се насладим на любима мелодия.

Вътрешното ухо започва да се равива анатомично на седмия ден от зачатието, през петия месец плодът вече има добре развит слухов апарат. Така че слухът е първото сетиво, което достига пълното си развитие толкова рано.

В утробата детето може да чува добре, да различава гласове, научава се да слуша музика, да реагира при неприятни шумове. Невероятно е как още преди раждането човек е натрупал опит посредством слуха, който продължава да е от важно значение през първите месеци – детето разпознава майка си, гласът й го успокоява, дава му сигурност и спокойствие.

И през целия ни живот силата на звука ни носи спокойствие, зарежда ни с енергия, носи наслада за духа. Звукът ни моделира всеки ден – било то неприятен шум или нежна музика; той дава пряко отражение върху жизненоспособността на клетките, а оттам и на всеки процес в нашето тяло. Ненапразна е сентенцията, че музиката е храна за душата.