Симптомът за жълтеница е жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие на отлагане на билирубин в тъканите, което се предизвиква от повишаването на серумния билирубин над 30-35 mmol/l.

Нормалните стойности на общия билирубин в серума са 3,4-22,0 mmol/l. При повишение на серумния билирубин между 22-35 mmol/l може да се забележи леко жълтеникаво оцветяване на склерите (субиктер). Отлагането на билирубина в тъканите при жълтеница не е еднакво. Най-изразено е по склерите, долната страна на езика, кожата около носа и устните, дланите, стъпалата и кожата на корема.

Физиологична жълтеница се появява към 3-4-тия ден след раждането почти при половината от новородените. При някои деца тя е едва забележима, а при други – силно изразена. По принцип това е нормален процес и не се отразява на общото състояние на детето.

Жълтеницата се появява в резултат на нормалното за новородено разпадане на червени кръвни клетки и образуването на голямо количество жлъчни пигменти, които незрелият още черен дроб не може да преработи и да отдели чрез жлъчката. Черният дроб среща толкова по-големи затруднения, колкото по-недоносено е детето и по-ниско е неговото тегло. Затова жълтеницата сред новородените е най-силно изразена у недоносените деца.

Появата на жълтеница не бива да е повод за страх или притеснение у родителите. Това е често срещано състояние сред децата, което при подходящата терапия се регулира в рамките на няколко дни и изчезва напълно за няколко седмици. Детето не чувства никакъв дискомфорт и не страда от това състояние. Важно е обаче лекарите да вземат превантивни мерки и да потвърдят, че жълтеницата е физиологична, а не в резултат на друго подлежащо заболяване. Макар и рядко, някои по-сериозни заболявания също започват именно с жълтеница. Важно е лекарите да отхвърлят тази възможност.