63% от българите са за въвеждане на пълна забрана за пушене на обществени места, показват актуалните данни на Министерството на здравеопазването. Подкрепата е по-висока сред непушачите – над 80%, висшистите и българите над 55-годишна възраст. Няма голяма разлика в мнението на хората според социалния им статус и населените места – град, село. Подкрепата за въвеждането на пълната забрана е значително по-ниска сред пушачите – 37%. По-голямата част от обществото подкрепя и предложението на МЗ за намаляване на рекламата на тютюневи изделия. За ограниченията са се обявили 55% от населението, респективно 41% от пушачите.

Данните, с които разполага МЗq сочат и реално намаляване на пушачите сред младите хора. С 5% е спаднал броят на пушачите сред младежите между 13 и 15 години у нас за пет години. През 2002 г. към цигарите са посягали 33,1% от българските младежи, а през 2008 г. – 28,2%, показва проучването „Глобално изследване на употребата на тютюневи изделия от младите хора“ на Световната здравна организация. През 2002 г. са пушили 39,4% от момичетата, а през 2008 г. – 31,6%. Изследването показва още, че повечето младежи, които посягат към цигарите, живеят в семейства на пушачи. Това е така, защото пушенето се приема за нормална привичка, когато се практикува в семейството.

Уврежданията от тютюнопушенето при децата са много по-големи, отколкото при възрастните, поради интензивното развитие на клетките в организма. При момичетата белият дроб продължава да се развива до около 18-годишна възраст, а при момчетата – до около 24-годишна възраст. Това обяснява защо във възрастовите групи от 35 до 64 години по причина на тютюнопушене умират над 85% българи от рак на белия дроб, предимно мъже. Пасивното тютюнопушене също е изключително вредно в детска възраст. Затова МЗ за пореден път призовава родителите да внимават дали излагат на тютюнев дим децата си, както и какъв пример им дават.