Истината за бързата закуска


Голямото разнообразие от бързи закуски, бургери и прочие „джънк фууд“, както и все по-големите рекламни кампании на фирмите, произвеждащи или доставящи подобна храна, са част от причините да повишим консумацията им. И то 20 пъти само са 30–40 години. Ако през 70-те години американците са харчели около 6 млрд. долара за „бърза закуска“, то средствата, които отделят в момента, надхвърлят 138 милиарда. Проблемът обаче не е само в Щатите. Забързаният ритъм на работа и начин на живот станаха явление и у нас. Ето защо търсим все по-бързи и по-бързи начини да се нахраним. И сякаш не е далеч времето, когато ще станем болестно затлъстели, а темата за здравословното хранене ще остане назад в миналото. За да не се случи това с вас, кажете „СТОП!“. Не е необходимо напълно да се отказвате от бургерите и пържените картофи, но е добре да намалите и ограничите консумацията им.
Ето ви и мотив: Купете си чипс и пържени картофи. Поставете пържените картофки под стъклен буркан. Направете същото и с чипса. Според вас кое е по-малкото зло? Чипсът. Той започва да се разгражда за няколко дни, докато на пържените картофки им трябват няколко седмици. Е, как очаквате тялото ви да успее да ги смели за ден-два? А какво ще кажете и за разнообразието от пълна с мазнини и захари храна, която се предлага в бургерниците?
Въпреки че засища, бързата закуска е бедна на протеини, минерали и въобще няма необходимите елементи, от които организмът ви се нуждае. Затова пък е пълна с всякакви хранителни подобрители, овкусители и... отрови за тялото ви.
