Хората от традиционно градските райони вероятно са генетично по-подготвени да се борят с инфекции, смятат учени от Лондонския университет, съобщава в. „Класа“, позовавайки се на ВВС. Изследователите решили да проверят колко често се срещат носители на специфичен генетичен вариант, който осигурява устойчивост на туберкулоза и проказа. Те установили, че подобни хора се срещат много по-често в местности с по-продължителна история на урбанизация, където болестите са били по-широко разпространени. Според учените това е пример за „селективен натиск“ по отношение на резистентността към заболявания. Учените обясняват този феномен с факта, че когато населението е изложено на смъртоносна вирусна атака, хората, които са в най-добра позиция да предадат гените си на следващото поколение, са онези, които са най-устойчиви на инфекцията. В градовете, където общуването между хората е най-активно, е много по-вероятно да бъдем изложени на опасност от инфекции. Затова през вековете по-интензивното излагане на вирусни атаки е водело до по-широко разпространяване на гените на устойчивостта сред населението.

Учените от Лондонския университет тествали тази теория, като анализирали ДНК проби от 17 различни човешки популации в Европа, Азия и Африка. Пробите били съпоставени с историческите и археологичните данни за първите градски образувания във всеки от регионите. Защитният генетичен вариант бил открит почти навсякъде от Близкия изток до Индия и в части от Европа, където са съществували градове в продължение на хиляди години, но се срещал по-рядко в райони с по-кратка градска история като тези в Африка.

Съществуват и други примери на селективен натиск при резистентността към заболявания, като например широкото разпространение на генетичен дефект, предизвикващ белодробното заболяване кистична фиброза. Смъртоносният характер на заболяването в миналото би трябвало да означава, че хората, носители на генетичния дефект, са били в неизгодно еволюционно положение и техният брой би трябвало да е много по-малък. Учените обаче смятат, че този ген дава предимство срещу токсина на холерата, което в ранните градове значително е надделявало пред повишения риск от кистична фиброза.