Доказано е от векове, че важните идеи и решения могат да дойдат насън. Такива случаи са известни сред прочути писатели, учени и музиканти. Всеизвестна е историята с таблицата на химичните елементи, които Менделеев е наредил насън.

Немски изследователи се опитали да моделират подобна ситуация в експеримент. Оказало се, че сънят помага на възникването на инсайта – тоест на внезапното разбиране на дадена ситуация. Нобеловият лауреат по физиология от 1936 година Ото Леви описва историята на своето откритие, което го направило известен. „В нощта преди Великден през 1920 г. се събудих, написах нещо на един лист и пак заспах.

Рано сутринта се събудих и се досетих, че съм писал нещо важно. Лошото бе, че не можах да разбера собствения си почерк. На следващата нощ тази идея отново ме осени. Това бе дизайн на експеримент, който да докаже хипотезата за химическото предаване, която изказах седемнадесет години по-рано.

Веднага станах и направих експеримент със сърцето на жаба точно така, както го бях сънувал. Шестнадесет години по-късно, след като развил достатъчно присънилия му се експеримент, Ото Леви станал лауреат на Нобеловата награда.

Знае се, че сънищата често се оказват източници на креативни идеи. За да разберат защо става така, немски учени дали на доброволци поредица от три цифри с дължина осем символа.

От този ред трябвало да се направи друг, като възможните отговори били само два – 1419 и 9141. При теста, който бил проведен след няколко часа, станало ясно, че само около двадесет процента от доброволците се досетили за резултата.

Но когато доброволците се наспали добре, преди да решат задачата, поставена им вечерта, цели шестдесет процента от тях я решили правилно. Учените не можели да разберат как се появява новото знание, което не е съществувало преди заспиването.

Според най-новите проучвания на учените ние спим не защото се уморяваме физически, а когато интензивната умствена дейност се окаже повече, отколкото можем да понесем. За да се приближим към разгадката на съня, трябва да открием какво прави по време на сън мозъкът ни.

Учените провели редица експерименти и станало ясно, че активността на човешкия мозък не е по-малка по време на сън, отколкото по време на будуване. Явно насън мозъкът прави различни анализи и съпоставки и на базата на опита стига до крайни решения на дадени задачи.

Изследователите предполагат, че в спящия мозък става реорганизация на паметта. Когато спим, процесите на обучение и търсенето на верни решения не спират. Това доказват и молекулярно-биологичните процеси по време на сън.