Често пъти заклеймяван, алкохолизмът, иска ни се или не, е част от живота на обществото ни. Когато видим пияница, обикновено обръщаме глава и продължаваме по пътя си. Нищо ново – това си се случва още откакто ферментацията е била открита.
Бюлетинът на Германското дружество на практикуващите лекари публикува 5 най-достъпни признака, по които лекарите да преценяват кога техният пациент може да бъде определен като зависим от алкохола, съобщава Конфедерацията за защита на здравето.

1. Нуждата от алкохол сутрин. Организмът се нуждае от допълнителен алкохол, за да възстанови психичното си равновесие.

2. Често пиене през деня и особено – вечер. Организмът на пациента вече е привикнал да използва алкохола като необходим и значителен източник на енергия.

3. Пиене за „отскок“. Когато пациентът отива с компания, той си „подлага“ малко алкохол, защото се опасява, че пиенето няма да му стигне.

4. Шумно и агресивно поведение на обществени места, дори след малко количество алкохол. Това говори вече за настъпили психични изменения.

5. Смяна на напитките. Пациентът разбира, че силните алкохолни напитки го привързват все повече, и се опитва да ги сменя. Но това е самоизмама, защото от другите напитки той пие по-голямо количество. И така си набавя нужната му доза.

Наличието на един от тези признаци буди подозрение. Два положителни говорят за зависимост, която още е обратима при упорито лечение. Три и повече признака са почти сигурни за зависимост, която изисква упорита терапия в специализирано лечебно заведение. В същата статия се дават проценти на излекувани от алкохолизъм по различни методи. За излекуван се смята пациент, който е прекратил пиенето на всякакъв алкохол за повече от 5 години. Около 3% са престанали да пият със собствени усилия и помощта на близките. Между 3 и 7% са излекувани с помощта на лекари специалисти. Принудителното лечение на алкохолика дава подобни резултати. До 14% са спасените от специалистите с подкрепата от обществата на анонимните алкохолици.

ПРЕПОРЪКИТЕ КЪМ БЛИЗКИТЕ И ЛЕКАРИТЕ за лечение на алкохолиците

1. Да склонят алкохолика да намали поне наполовина количеството на чистия алкохол, който поема, да прекрати напълно пиенето сам. Много полезна в това отношение е помощта на семейството и на личности, които зависимият уважава. Може да се уговори определен период, в който зависимият да спазва намалението.

2. Да полагат максимални грижи да предотвратят и забавят сериозното увреждане на черния дроб, развитието на хепатит и цироза. Затова се предписва диета с повече белтъчини и се прилагат лекарства, които пазят чернодробните клетки като есенциале, витамини В-комплекс, витамини С, А и Е, метионин, микроелементите селен и цинк, калций и магнезий.

3. Да полагат грижи за укрепването на защитните сили на алкохолика. Тук влизат режим на премерено физическо и психично натоварване, подходяща диета, билки, физиотерапия.

Всичко това трябва да се прави, дори когато става ясно, че алкохолизмът не може да бъде преодолян. Но трябва да се цели отказване от алкохол за периоди от два–три месеца, като светлите периоди се удължават и станат години. Така пациентът се запазва по-дълго време полезен за семейството си и обществото.