На 14 септември Православната църква отбелязва празника "Въздвижение на Светия кръст Господен". Нарича се Летен Кръстовден или Гроздоберник.

Зимният Кръстовден се отбелязва на 5 януари и е част от новогодишните празници.Освен през септември, Църквата извършва още три пъти през годината поклонения пред Светия и животворящ кръст Господен: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.В народния календар денят се свързва с вярването, че по това време на годината денят се "кръстосва" с нощта – настъпва равноденствие. Затова и жените "кръстосват" (зариват) стъблата на многогодишните цветя, за да не се "пресекат" китките им. От този ден нататък може да се очакват и първите слани.С летния Кръстовден се отбелязва началото на есента. Започва гроздоберът и есенната сеитба. Преди да отиде на нивата мъжът се измива и облича чиста бяла риза. Воловете се почистват и вчесват. Рогата им се закичват с чесън, завързан с червен конец срещу уроки.Жените месят обреден хляб и колачета за впрегнатия добитък. След приготвяне на храната, огънят в дома се загася, за да не изгорят нивите през лятото. Не се мете, "за да не се изнесе берекетът". Не бива да се шие с игла, "за да не се надупчи" семето.Най-възрастната жена в дома обикаля в кръг сеяча и воловете с жар и пепел, взети от огнището. След което отваря широко портите и с благословия изпраща сеяча и добитъка.

За нивата се тръгва по тъмно. Когато се заоре първата бразда, слънцето трябва да огрее сеяча. Тази леха се засява като се спазва обредно мълчание. След това се разпрягат воловете, разчупва се обредния хляб върху ралото и се захранват помощниците. Парче от насъщния се заравя в земята.В някои селища в сеитбата взема участие и жена в детеродна възраст. Тя хвърля семето в първите три бразди с пожелание за плодородие. Ако след сеитбата остане още семе, то се разпилява по нивата. Никога не се връща в къщи, "за да не се върне берекетът".След като стопанинът се завърне от нивата, воловете с колата се вкарват в двора и вратите се затварят. Китките, с които са закичени животните, се окачват в хамбара и се съхраняват до следващата сеитба.После всички сядат на празничната трапеза, която бива отрупана с вино и пожелания за повече плодородие през новата стопанска година. Традиционно на масата присъства зелник с праз, печена или варена тиква, грозде, постни храни и т. нар. Кръстова пита (кръсташка) с украса от кръст върху нея. Тя се разчупва над трапезата и се нарича: "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли". Цялото семейство повтаря думите, тъй като зимата наближава и може да те боли кръста.На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. По време на богослужението в църквата духовниците изнасят кръста в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Спазва се строг пост и не се яде нищо червено – червен пипер, домати, репички, червени ябълки и др.На този ден своя празник отбелязват лечителите, които лекуват болен кръст, изкълчени и навехнати крайници и оправят счупени кокали, т.нар. чакръкчии. Излекуваните им носят дарове в знак на благодарност. Чекръкчията слага на двора трапеза и кани всеки, който мине край къщата му, да пийне и хапне и да споменава с добро умението му да дарява изцеление на болните.

Какви са главните поверия за Кръстовден?

Вярвания за здраве и закрила

Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила. Хората са я пазели през цялата година и са я използвали за лек срещу болести и уплаха.

Съществувало е поверие, че ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло.

Денят на големия кръст

В народната традиция Кръстовден е известен още като Ден на големия кръст. Смятало се е, че от този ден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята "се кръсти" и хората отбелязват своеобразна граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден се започвали есенните селскостопански дейности – оране, сеитба и прибиране на реколтата.

Гадание за времето

Според народните вярвания каквото е времето на Кръстовден, такова ще бъде и през есента. Ако е слънчево и ясно, очаква се топла и благодатна есен. Ако завали дъжд, хората го приемали като благословия за плодородие. Имало е и поверие, че ако на този ден духне силен вятър, зимата ще бъде тежка и студена.

Пост и пречистване

На 14 септември църквата е установила строг пост, който се нарича "кръстовденски пост". Според вярванията, ако човек пости в този ден и се помоли искрено, ще получи здраве и душевно спокойствие. Много хора са вярвали, че именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.

Забрани на Кръстовден

Народната традиция е свързана и със строги забрани. На Кръстовден не се работи тежка полска работа – смятало се е, че това носи нещастие. Особено забранено е било да се копае земята, за да не се "разсърди" тя. Вместо това хората са приготвяли обредни хлябове и са ги раздавали за здраве.

Жените не бива да берат плодове и зеленчуци на този ден, защото според поверията "кръстът ще ги изгори" и реколтата няма да е добра. Вместо това са приготвяли постни ястия, най-често зеленчукови супи, пълнени чушки или сарми без месоА именния си ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

Източник: fitwell.bg