Лимоните намират огромно приложение в храненето заради съдържащите се в тях витамини. От тях могат да се приготвят както лимонови напитки, така и десерти, желета, мусове и др.

Тези цитросови плодове са богат източник на витамин С през зимния и ранния пролетен сезон. Мнозина са изпитвали т.нар. пролетна витаминна недостатъчност, известна под името „пролетна умора“. Тя се изразява в отпадналост, безсъние, лесна раздразнимост, липса на апетит, кървене на венците, кръвоизливи по кожата и от носа и др. Тези явления значително могат да се намалят и дори да се избегнат при редовно включване на лимони в храната.

Месестата част на лимоните съдържа вода, захари (глюкоза и фруктоза), органични киселини и най-вече лимонена киселина, витамините С и Р, калиеви, калциеви, железни и магнезиеви соли, следи от йод и др. В кората има главно витамин Р и фитонцидни вещества, които унищожават микробите.

При шарка, рубеола, варицела, скарлатина и други детски инфекциозни заболявания лимоните се дават главно под формата на лимонов сок и лимонада. При вирусен хепатит (инфекциозна жълтеница) тези плодове са незаменими като храна и лекарство. При ревматизъм и артрити те са също много полезни, защото създават условия за алкализиране на вътрешната среда на организма.

Особено важно приложение намират лимоните при жлъчнокаменната болест и при функционални разстройства на жлъчните пътища. При ухапване от насекоми намазването на мястото с лимонов сок облекчава сърбежа и премахва възпалението. При наранявания, ако кръвта не може бързо да спре, прясно изстискан лимонов сок или прясно отрязано парче лимон действа кръвоспиращо.