България оглави европейската класация по доплащане за здраве - както за лекарства, така и в болниците. 

Животът на 55-годишният Валери Маринов се стича така, че два пъти е трябвало да доплаща при операции. Преди седем години за имплант в глезена, а днес - за платно за херния. Готов е да си плати, независимо от цената, която в случая е около 200 лева.

Професията на Валери изисква усилия, затова е решен да не жали пари за лечението си. Мъжът е здравно осигурен. Не заплаща нищо друго в болницата, където е опериран. Но е на мнение, че пациентите е добре да избират имплантите специално, за да са сигурни в качеството им. Най-често пък за лекарства в аптеките всеки месец доплащат кардиологично болните, хората на които им се налага да приемат антикагуланти,диабетиците,

„Те са задължени да доплащат много от лекарствата си и съответно прекратяват сами част от лечението си. Случва се така, защото нямат възможност”, посочи д-р Мария Цонева пред NOVA.

Това е нещо, което лекарите сами не могат да променят, защото здравната система не поема разходите на болниците.

В студиото на „Събуди се” доплащането за здраве коментираха Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки и д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.  

„Парите за лекарства изобщо не са много. Възможно е да са относително много в зависимост от общите разходи за здраве, но това в абсолютна стойност не е така. Освен това, тези средства се харчат нерационално. Отдавна говорим за т.нар. прогенерина политика, която така и не се случва. Това означава да се предписват и плащат от Здравната каса основно генерични продукти, когато това е възможно, а не скъпи оригинални продукти. Голяма част от бюджета на НЗОК се изяжда от иновативните терапии, които в много случаи, далеч не са такива. Но пък са винаги са скъпи”, посочи Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки.

„Стига се дотам да доплащаме за лечение, защото публичните средства, които плащаме са малко, а и, защото тези средства се разпределят неефективно. Голям проблем на доплащането е не само размерът, а и крайно неравномерното разпределение. Има хора, които доплащат по няколко хиляди лева, но има и такива, които не доплащат нищо. Ето това е несправедливо, защото са здравно осигурени. Ако системата е справедлива, би трябвало всички хора да заплащат равномерно”, коментира д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.

„Нормалното доплащане в ЕС за лекарства е до 15%. В Германия, например, се доплаща такса на опаковка. Скъпите лекарства изразходват голяма част от бюджета на Касата, а не винаги си заслужава да се плащат толкова пари”, допълни Николай Костов.

Източник: novinite.bg