Д-р Ралчев, какво трябва да знаем за рака на дебелото и правото черво?

Колоректалният рак заема второ място по честота на разпространение - при мъжете той е след рака на белия дроб, а при жените - след рака на млечната жлеза. Най-често засегнатите са хората на възраст между 50 и 70 години, като мъжете боледуват малко по-често от жените. Наблюдава се трайна тенденция към ежегодно увеличаване на заболеваемостта у нас – от  26.7 през 1993 г. до 31.6 през 2007 г.

Кои са рисковите фактори за появата на колоректалния рак?

Причините за поява на това заболяване са комплексни – от една страна, са наследствени, а от друга, дължат се на влиянието на външни или вътрешни фактори. Така например консумирането на големи количества продукти от животински произход, недостатъчният прием на калций, неколкократната употреба на една и съща мазнина при готвене или пържене могат да доведат до промени на жлъчните киселини, които имат канцерогенен ефект. Упоритият и продължителен запек води до развитие на анаеробни бактерии в червата. Тези бактерии също отделят вещества с канцерогенен ефект.

А какви са симптомите? Как протича това заболяване?

Началото на заболяването не е съпроводено с определени оплаквания. При рак на дебелото черво болките се появяват на по-късен етап, но има смущения в дейността на червата и в тяхната проходимост, анемия, нарушение в общото състояние на организма.

Болката може да бъде коликообразна, понякога с неточна локализация, или да бъде постоянна в точно определено място. Най-често смущенията в дейността на червата се изразяват в загуба на апетит, чувство на тежест и раздуване на корема, гадене, оригване, понякога повръщане.

Анемията е характерна за злокачествен процес в дясната част на дебелото черво, а чревната непроходимост - за процес в лявата му част. Загубата на тегло, лесната уморяемост, немотивираното безпокойство, поддържането на субфебрилна температура са все признаци, които трябва да насочат човек към консултация с лекар специалист.

Освен изброените по-горе симптоми, при рак на правото черво са характерни и някои други признаци. Един от тях е кървенето, което се появява в началото на дефекацията, като кръвта е с тъмен цвят за разлика от кървенето при хемороиди, при което кръвта е с аленочервен цвят и се появява в края на дефекацията. При високо разположени тумори кръвта може да бъде смесена с фекалиите. Обикновено последните имат зловонна миризма, дължаща се на застой на кръвта в ректума, както и на възпалителния процес вътре в тумора и около него.

Чест симптом е и наличието на слуз в изпражненията. Функционалните смущения се изразяват в упорит запек, редуващ се с диария. Болката е характерна при напреднали тумори, които обхващат и тъканите около червото или неговите сфинктери.

При поява на всеки един от тези признаци е наложително да се потърси компетентна лекарска помощ. Съвременните диагностични възможности, с които разполагат специализираните онкологични и гастроентерологични кабинети, са в състояние да осигурят точна диагноза дори и в най-ранните стадии на заболяването, което е гаранция за неговото успешно лечение.

Методите на изследване в гастроентерологията не са сред най-приятните, има ли тест за бърз, лесен и безболезен скрининг?

За да се уточни диагнозата, са необходими редица изследвания като ректално туширане, с помощта на което могат да се открият тумори до 8-10 см от аналното отверстие, или ректороманоскопия, която открива тумори до 35 см от аналното отверстие. В нашата практика използваме също така фиброколоноскопията, чрез която се оглеждат цялото дебело и право черво и при наличие на тумор се взема материал за изследване, както и иригографията - контрастен рентгенов метод за търсене на патологични процеси в дебелото и правото черво.

С цел да се определи по-точно стадият на развитие на тумора, ако се установи наличието на такъв, се прилагат допълнително ендоректална и перкутанна ехография - за определяне степента на туморното проникване в червото и дали има лимфни и чернодробни метастази, или компютъртомографско изследване - с него се цели същото, както при ехографията, но резултатите винаги са по-точни.

Всеки един от горепосочените методи на изследване се назначава от консултиращия специалист с оглед на конкретния пациент, фазата на развитие на заболяването, както и ред други фактори.

Как се лекува това заболяване и има ли някаква профилактика?

Засега основният и решаващ начин на лечение е хирургичният. При тумори на дебелото черво операцията по правило осигурява възстановяване на чревната проходимост, докато при отстраняване на тумори в областта на правото черво, особено в напреднали стадии, се налага извеждане на черво на коремната стена, т.нар. колостома. Добри резултати при лечението на колоректалния карцином се постигат и с прилагането на химио- и лъчетерапия.

Що се отнася до профилактиката, като начало е добре да се премахне въздействието върху организма на т.нар. външни фактори, водещи до развитието на злокачественото заболяване. Това е задача на първичната профилактика. Тя включва отстраняване от храната на известни канцерогенни фактори, издирване на неизвестни такива в околната среда и в храните, ограничаване консумацията на храни, приготвени в микровълнови печки, многократно ползване на мазнини във фритюрници, продължително престояване на храни във фризери. Приемането на пресни меса, плодове и зеленчуци, както и на достатъчни по количество и вид витамини нормализират чревното съдържимо и предпазват от развитието на злокачествен процес.

Вторичната профилактика включва изследване и лечение на всички заболявания, които могат да доведат до развитието на злокачествен процес - полипи на червата и ректума (особено ако са фамилно наследени), улцерохеморагичен колит, кондиломи (брадавицовидни разраствания) във и около ануса.