Какво ще стане, ако се кръстоса пиле със стоножка или муха с диня? В първия случай щастливи ще са любителите на местни бутчета, а във втория – онези, които предпочитат семките сами да излитат от сочния плод. Засега това са шеги от училищния фолклор, но генното инженерство е на път да ги превърне в реалност.

Сравнително новото направление в биологията целенасочено променя ДНК информацията. Чрез прехвърлянето на гени се прекрачват междувидовите граници. Процесът няма нищо общо с традиционните, прилагани от векове практики за кръстосване и създаване на нови сортове или животински форми. В природата не съществува нормален механизъм, чрез който да се прехвърли генетична информация от скумрия на домат или от насекомо на картоф. Засега тази „магия“ е скрита зад стените на лабораториите, където трябва и да остане. Или поне на това мнение са членовете на няколко български екоклуба и фондации, които преди години обединиха усилията си в проекта „Зелен университет“. Привържениците на биофермите и екологично чистите храни са категорично против отглеждането и разпространяването на модифицирани растения в страната.

„Изменените продукти се получават от микроорганизми, растения или животни. Определени гени се „изрязват“ от един организъм и се „прехвърлят“ в друг. По този начин се появяват храни с нови характеристики. Повечето българи обаче не са адекватно информирани за здравните рискове, които крият тези нови „форми“, твърди д-р Атанас Гълъбов. По думите му „изкуствените“ храни се различават съществено от органичните. Специалистът не приема тиражираните през последните месеци твърдения, че те не ни вредят. Повечето водят до ракови образувания и нови алергии, до развитието на множествена склероза и натрупването на ненужни количества подкожна тлъстина.

„В Европа вече има ясно изразена тенденция за консумация на биологично чисти и изключително здравословни продукти. Но те няма как да виреят, ако в съседство с тях се отглеждат генетично мофидицирани култури“, категоричен е и Борислав Сандов от университетския екоклуб UNECO. Най-големите консуматори на здравословни храни в Европа са немците и датчаните. Според Сандов у нас вече има десетки биоферми. Те обаче ще бъдат унищожени, ако правителството разреши отглеждането дори на една „изкуствено създадена“ растителна култура.

„Кой може да гарантира, че подобни храни няма и на нашия пазар, след като законодателството ограничава само отглеждането им, но не и разпространението им. Така в нашето меню може би се озовават много модифицирани продукти. А още по-нелепо е, че не можем да ги познаем“, допълва го Христо Панчев, председател на Фондация „Оранжева луна“. Той също е категорично против грубото вмешателство в природните закони. По думите му биопродуктите са от 2 до 4 пъти по-скъпи, но ни предпазват от развитието на заболявания, които са се превърнали в истинска пандемия.

Соята, която се счита за една от най-здравословните храни, е на път да загуби привлекателността си. Оказва се, че тя е една от четирите най-често модифицирани култури - останалите са царевицата, памукът и рапицата. Около 10% от световния пазар на променени семена се държат от тези растения. Генните технологии служат единствено на производителите на семена и торове за селското стопанство. Водещи са „Монсанто“ (държат около 88% от световния пазар на ГМО), „Пионев“, „Навартис“, „Американ сианамид“, „Рон-пулен“ и др. Компаниите са предимно американски и канадски, защото в тези държави има най-високо потребление на модифицирани продукти.

Доскоро в няколко европейски държави се отглеждаха определени видове генно обработени продукти. Но тенденцията е ЕС да се противопостави на тази практика. Все пак има и гласове в подкрепа на това да се модифицират само култури, които не се консумират от хората и животните. ГМО-тата обаче, водят до т.нар. монокултурно земеделие, тъй като избиват всички организми в нивата - от плевелите, червейчетата и мушиците до птиците, които се изхранват с тях. Измират почвените гъби и бактерии, които поддържат плодородието. Почвата се насища с хербицида, към който органичната култура не е устойчива. Така се губи възможността за ротация на посевите, категорични са и агробиолозите. Трябва да изминат десетки години, преди земята да се възстанови напълно и човечеството да отглежда биологично чисти храни.

ОЩЕ МАЛКО ФАКТИ:

Лабораторните мишки, хранени с генномодифицирани картофи, развиват рак на стомаха, страдат от увеличен черен дроб и губят оплодителните си способности. Според учените 50% от тези гризачи умират преждевременно.

Кравите, третирани с променен хормон на растежа, боледуват по-често, получават мастит и също намаляват репродуктивните си способности. В същото време млякото е с ниски хранителни стойности за човека и крие риск за здравето му.

Генните модификации водят до поява на нови видове микроорганизми и заболявания при растенията, животните и човека. Вече се говори за свръхустойчиви плевели и за агресивни пчели убийци. Това нарушава естествената екосистема на планетата.

Хората с непоносимост към определени животински храни развиват странни алергични реакции. Изследванията на пациентите доказали, че са консумирали домати и картофи, обработени с модифицирани гени от риба тон и колорадски бръмбар. Соевите продукти пък се оказали с вмъкнат свински ген, без това да е посочено на опаковката.
Американската нация е обявена за най-затлъстялата в света. Според последните проучвания основната причина е консумацията на генномодифицирани храни.