Страх от неизвестното – като че ли това е, което изпитваме при мисълта за смъртта. Но дори и да се замисляме, дори и да я очакваме, дори и да се опитваме да се подготвим, смъртта винаги ни изненадва.

Загубвайки близко същество, човек губи част и от себе си. Една голяма празнина се отваря, една болка без локализация, без възможност за лечение. И всеки минава по този път, и всеки ще изпита тези чувства, защото такъв е природният закон. Какво казва науката?

Независимо от грижите и независимо от средата - до една година е необходима на човека, загубил свой близък, за да се върне към нормален начин на живот, казват психиатри и психолози.

Болката е толкова по-силна, празнотата е толкова по-голяма, колкото близостта, привързаността и любовта са свързвали двете човешки души. И когато едната я няма, то другата неизбежно ще страда, ще я оплаква и ще я търси – както в ежедневната си дейност, така и в съня си. Няма нищо странно, че хората след загуба на близък имат халюцинации - видения на починалия, те чувстват дори присъствието му известно време след смъртта му. Тези халюцинации не са нещо необичайно.

Не можем да върнем починалия, както не можем да върнем времето назад. Но с времето ще приемем загубата, защото няма нищо по-естествено на този свят от раждането и смъртта. На фона на изумителния научен и информационен напредък човек все още е напълно безсилен пред смъртта. И когато се изправи пред нея, когато осъзнае какво значи да загуби и как няма начин да върне живота, се научава да го цени и да му се радва. Да приемеш смъртта, означава: да се обърнеш с усмивка към живота, който продължава.