Около 40% от мъжете, 25% от жените и 15% от тийнейджърите хъркат. Последните научни изследвания сочат, че в световен мащаб населението спи все по-малко и по-лошо.

Според статистиката човек прекарва 1/3 от живота си в сън. Преумората и стресът водят до по-трудно заспиване, а понякога това става и невъзможно, когато човекът на съседната възглавница хърка.

Някои си признават, че хъркат, но има и други, които упорито отричат. Хъркащият нарушава съня и покоя на близките си с невероятни звуци - от леко похъркване до гърмящи звуци на разбиващ чук. Хъркането може да достигне до 70-80 децибела; за сравнение нормалният говор е до 40 децибела.

Около 10% от семейните двойки посочват хъркането като основна причина за проблем в съвместното съжителство. Хъркащият и този, който спи в близост до него, всяка нощ губят 1-2 часа пълноценен сън, т.е. 7-14 часа седмично.

Според статистически данни годишно 38 000 души умират от проблеми, свързани с хъркане и прекъсване на дишането по време на сън. Самото заболяване е често разпространено и несъмнено е опасно.

Среднощното „мъркане“ не е просто банален недостатък, предизвикващ усмивка сред околните, а изключително сериозен здравословен проблем. По време на сън, навлизайки във фазата на дълбокия сън, мускулите на небцето, езика и гърлото се отпускат, стеснявайки по този начин пътя на вдишания въздух. Колкото по-стеснен е пътят на въздушния поток, толкова по-силни са звуците.

Една от най-честите причини за хъркането са удебеляването и пониженият тонус на меките повърхности на небцето. Когато небцето се отпусне по време на сън и особено когато е и по-дълго от нормалното, то се превръща в подобие на „плющящо знаме“. Ниският мускулен тонус, често съпроводен с лежане по гръб, способства за отпускане и на долната челюст, съответно и на корена на езика към мекото небце, което от своя страна провисва на пътя на струята на вдишания въздух. При прекомерно силно отпускане то започва да вибрира и се получава акустичния феномен, наречен „хъркане“.