В Световния ден на здравето е добре да се замислим доколко сме с всичкия си. Това, скъпи читатели, е абсолютно основателен въпрос. Нима не сте виждали хора да си говорят сами или пък да викат по улиците? Каква е причината за това? Според закона на ограничителен режим (вкарване в лудница) подлежат всички, които са опасни за себе си или за обществото. Статистиката сочи, че всеки ден едно българско дете прави опит за самоубийство, а двама възрастни слагат край на живота си. Доколко е вярно това – не знам. Статистика. Но все пак е тревожен знак. Ако всички сме здрави, защо да слагаме край на живота си? Ето тук трябва да се намесят психиатрите. Те обаче са доста „рядка порода“. Младите лекари не желаят да специализират психиатрия – причината е, че според тях това не е привлекателна професия. Да не говорим за заплащането – около 600 лв. брутно възнаграждение. Това повдига въпроса колко са психиатрите в България? За държавните никой не може да каже, но частните практики са около 420.

Повечето от тях работят със здравната каса. Така че те не са в истинския смисъл частни психиатри, а са пак наемници, но не в общественото здравеопазване, а на НЗОК. Водят се партньори на касата, но партньорството е доста условно.

Друг е въпросът доколко ние сме готови да ги посетим. Защото в българското общество битува схващането, че за да посетиш психиатър, трябва да си откачил. А нима не сме? И никога няма да разберем, докато някой недиагностициран шизофреник заколи баща си и свари главата му, а друг изнасили баба си. Но аз се успокоявам, припомняйки си изреченото от един министър на здравеопазването: „Усмихвам се! Просто се усмихвам!“.