Политиката на Министерството на здравеопазването не включва психичното здраве като приоритет. Това означава, че хората, които са в институциите, в психиатричните болници, трудно биха могли да променят своя бит и трудно биха могли да се върнат обратно в обществото, да се възвърне техният граждански статут, най-малкото от гледна точка на това, че няма средства за тази дейност. Това коментира пред БНР д-р Христо Хинков – ръководител на секция „Психично здраве в общността“ в Националния център за опазване на общественото здраве. МЗ няма възможност да финансира една такава мащабна програма за деинституционализация на хората с психични увреждания, това до голяма степен става през оперативните програми, посочи той. Д-р Хинков даде пример: „Държавната агенция за защита на детето ще получи от ЕС сума в размер над 70 млн. за преместване на децата от институциите и въвеждането им в общността. Това е един дългосрочен процес, той е изключително труден. Същото може да се случи и с възрастните хора с психически увреждания с подобно финансиране, за което имаме сигнали от ЕК. ДАЗД представлява сериозна структура, която може да управлява такъв ресурс. Това обаче от наша гледна точка не може да се случи, тъй като последната държавна бюджетна структура – направление „Психично здраве”, ще бъде закрита и по този начин няма да има структура към министерството, която да може да усвоява такива средства“.

Около една пета от всички българи имат или са имали някакъв проблем от психично естество, посочи д-р Христо Хинков. Той отчете, че в България няма профилактика не само за психично здраве, а въобще. Цялата концепция за здравеопазването се измести в посока на лечебната част, а не на профилактичната, което е много тревожна тенденция, добави той. По думите му проблемите на хората с психични разстройства не са само техни проблеми, те касаят цялото общество. Проблемът не е само в парите, тук става въпрос и за културни нагласи, за отношение към хората с психични разстройства и т.н. Според него подобряването на психоклимата на работното място е много важно, защото това води и до по-добра производителност. Условията на труд у нас не са на необходимото ниво, що се отнася до психологическия комфорт, а това не изисква кой знае какви средства, подчерта д-р Хинков.