44-годишен мъж умира заради лекарско недоглеждане
От Фонда за трансплантации в чужбина звъняха на сина ми два месеца след като той почина, разказа Весела Лазарова от София пред в. „24 часа“. „Щях да припадна на телефона. Помислих, че някой си прави дебелашка шега“, добави жената, която още не се е съвзела от шока след тежката загуба.
Владислав Симов е подал молба в свободен текст до фонда за трансплантации през май 2010 г., съобщиха от пресцентъра на здравното министерство. Той обаче не приложил необходимите документи. През лятото му изпратили писмо с обратна разписка. То напомняло да се приложат изследвания. Месец по-късно разписката се върнала във фонда с указания, че не е потърсена. В един момент технически сътрудник позвънил да пита за документите.
Не е ясно обаче защо базата данни на фонда не се актуализира по Регистъра на Агенцията по трансплантации, където смъртта на всеки опериран с присаден орган се отразява до един месец.
В смъртния акт от 5 декември пише, че Владислав Симов, на 44 г., е починал от остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност в реанимацията на Александровска болница. До нея се стига след цитомегаловирусна инфекция, вирусен енцефалит и сепсис. Грешна диагноза и неадекватно лечение са причината за фаталния край, убедена е почернената жена. До този извод стигнал и лекарски консилиум в Александровска болница, на който тя присъства в последните му дни, става ясно от нейно писмо до редакцията. Тогава е твърде късно пациентът да се върне към живота.
Проблемите с бъбреците на мъжа започват след двойна пневмония 4 г. по-рано. Стафилококовата инфекция ги уврежда необратимо. Владислав минава на диализа и влиза в списъка на чакащите за трансплантация. Беше спортист и тенисист през целия си живот, а диализата не остави сериозни поражения върху общото му състояние. Затова избраха за трансплантация именно него измежду няколко чакащи с добра съвместимост, спомня си Весела.
Появява се подходящ донор и трансплантацията се извършва на 26 август 2010 г. в болница „Лозенец“. Хирург е доц. Любомир Спасов. Операцията минава успешно, мъжът остава месец за наблюдение там. „Изписаха го в много добро състояние – казва майката. – Владо нямаше признаци на усложнения. Караше кола, пиеше си лекарствата“.
На втората седмица след изписването лекарите от следтрансплантационния център в Александровска откриват увеличен белтък в изследванията и го карат да постъпи в отделението. В началото д-р Паскалев го лекува срещу увеличен белтък, а после за някакъв вирус, но състоянието на Владислав непрекъснато се влошава. Това продължава 29 дни. „Всеки ден посещавах сина ми, за да нося храна и да купувам лекарства. Никой в отделението не ни е казал какъв е вирусът, какви са бактериите и с какви антибиотици го лекуват. Питах многократно д-р Димитров, който се грижеше за сина ми и който единствен говореше с мен и с Владислав какво се случва“, описва Весела престоя в отделението за следтрансплантационни грижи. Оттам изписват пациента в края на октомври, като лекарите уверяват майката, че той е в добро състояние.
Изследванията обаче пак сочат, че има вирус и две бактерии. Мъжът пак се връща в Александровска болница, този път решават да го настанят в гастроентерологията.
Лекарите там признали, че не знаят какво да правят с болния, освен да продължат да му дават същите лекарства. В това отделение пациентът получава инсулт. „Намират го една сутрин паднал под леглото, с несвързан говор, потънал в урина и изпражнения, не осъзнавайки кой е. Стоях при него 38 часа, без всякакви лекарски грижи. Имаше силни болки, плачеше и беше аргесивен, но никой лекар не му обърна внимание, не му предписа нищо, защото бил трансплантиран и не знаели какво да правят“, разказа Весела Лазарова. Дошъл лекар от отделението за следбъбречна трансплантация, който лично уверил майката, по нейните думи, че има незначителна инфекция и тя ще бъде овладяна. Състоянието на пациента обаче остава критично и на 26 ноември той е приет в реанимацията. Д-р Темелков, началник на това отделение, казва, че шансовете за оцеляване са 5%. Събира се консилиум от лекари и според майката тогава шефът на реанимацията казва, че на Владислав е била поставена грешна диагноза и е проведено неадекватно лечение. Десет дни по-късно 44-годишният пациент умира.
Весела Лазарова е подала жалба за разглеждане на случая в лекарската етична комисия. Сигналът е пратен и в агенция „Медицински одит“.
Срам...