Хайде пак, старата тема... първо ще споделя моето виждане по въпроса, а после директно ще "нападна" виновните институции. Да погледнем реално, защо са "тлъсти" хлапетата. Отговорът е много прост - те не се занимават с нищо, което ги товари физически. Преди време "пълзеше" един много готин лаф:
Баща пита сина си:
- Как са тренировките, сине?
А той погрешка се "изпуска":
- Вече съм Манчестър Юнайтед! (или който се сетите друг велик отбор)
Т.е децата ни са пред машините, като тази от която ви пиша. Те предпочитат да си "чукнат" среща в Скайп и цяла нощ да обсъждат "цайсите" на другарчето или друга "обществено наболяла тема". Но да спрем да обвиняваме хлапетата, нека видим и част от нашите грешки. Грешки, които родителите често допускат. Една от най-сериозните такива е, че в почивните си дни родителите се занимават освен с домашните си задължения и с крайно несвоствени неща, като гледане на следобедните "интересни" предавания или още по-лошото "цъкат" в нета. Това време може спокойно да се прекара навън с децата във весели и физически изтощителни игри в парка (защото когато си уморен психически - всеки знае, че трябва физическа умора за да можеш да се мотивираш и възстановиш), разходка до вилата или просто малко спортни занимания, като например татковците да направят едно мачле хлапето си и с другите "себеподобни" и техните наследници. Някои ще кажат, а не може ли просто да го запишем 'лапето нещо да тренира... може да, но ето я вината на така нареченото спортно министерство, не организира почти нищо за децата, а самите спортни тимове отдавна нямат практика треньорите от ДЮШ (детско-юношеските школи) да обикалят училищата и да търсят таланти, т.е. да скаутстват. Добре тогава, да кажем, че сами ще си запишем хлапето да спортува. Родители, много е ВАЖНО предварително да узнаете дали детето ви е "ОТБОРЕН ИГРАЧ" или "ИНДИВИДУАЛИСТ". Така ще раберете, кои спортове са му най- на сърце, защото сбъркате ли, обричате го на нежеланието да ходи и да се занимава с такива неща. Оттам ще се породи и силното му желание да "тренира в Манчестър". Ето я и другата "спънка", с която приключвам монолога си. А тя е, че таксите едно дете да тренира нещо са наистина "убийствени"... за справка вижте тениса, плуването, та дори и футбола. Бойните спортове учат на дисциплина и респект, но тук майките са сериозен фактор. Там са предразсъдъците им като този: "Как дъщеря ми ще тренира бокс". Защо не, щом иска, ходи с желание, защо да не го тренира... или пък футбол. Женският такъв се развива и смело може да се каже, че се "докосва" до мъжкия. Или пък синът иска гимнастика - в това няма нищо лошо, защото на 16-17 години той ще едно дисциплинирано и добре физически развито момче.
И като за финал, факторите заради това са много - най-големият си остават родителите, те допускат тази грешка детето да затлъстее. Както стана ясно, тренировките са скъпи, но разходките и игрите по семейно му не са чак толкова много, особено в планината сега лятото. Слагат се сандвичи, вода и по една по-топла дреха в раниците и "бегом" по Витоша или най-близката такава, та дори и на пикник в парка, след стабилна обиколка из града.