Според Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации в световен мащаб търсенето на хранителни стоки ще нарасне с около 70% до 2050 г. След близо 40 години светът ще има нужда от над 870 милиарда грама протеин на ден, което е около 74% увеличение в сравнение с консумацията в момента, ако се запазят днешните тенденции на нарастване. Това означава, че ще се увеличи значително и необходимостта от ефективно производство на качествени хранителни протеини. Производството на храни привлича вниманието на световната общност поради използването на големи количества енергия и природни ресурси. Поддържане на сегашните нива би предизвикало проблем в областта на потреблението на вода и изкопаеми горива. Вземайки предвид природните ресурси, използвани при производството на соя, соевият протеин е щадящ природата протеинов ресурс в сравнение с животинските протеини. При оценката на въздействието на храните върху околната среда е открито, че соевият протеин е трайно решение в много области на производството, включително потреблението на вода, енергийната ефективност и от гледна точка на използваната обработваема земя.

Потреблението на вода – производството на соевия протеин използва много по-малко вода от други протеини от животински произход като мляко, месо и яйца. Това води до спестяване на повече от 15 милиона литра вода за всеки тон произведена соя.

Енергийната ефективност – основен начин да се разглеждат екологичните методи на производство на храни е да се оцени общото използване на енергия, участваща в производството. Соята е ефективен източник на протеини въз основа на възвръщаемостта на използването на енергия в сравнение с протеини от други източници. Освен това от гледна точка на количеството добиван продукт соята представлява висококачествен протеин.

Соята доставя повече килограми използваеми протеини на квадратен метър обработваема земя, отколкото всички други форми на пълноценни висококачествени протеини. Наред с това соевият протеин предлага и допълнително предимство за здравето, като намалява сърдечносъдовите рискови фактори. Сърдечносъдовите заболявания са съществен проблем за общественото здраве в световен мащаб и управлението на рисковите фактори е национална цел в областта на здравеопазването в много страни. Повишеният холестерол, и по-специално LDL холестеролът, са установените рискови фактори за коронарна болест на сърцето. Намаляването на приема на наситени мазнини и холестерол са крайъгълният камък за промяна на начина на живот и се препоръчва за понижаване на кръвния холестерол. Множество изследвания показват, че диетичните добавки, като включване на соев протеин в диета, редуцираща мазнините и холестерола, могат значително да повлияят на намаляването на холестерола и риска от сърдечносъдови заболявания.