Наистина ли сме суетно общество? Нуждаем ли се от толкова много мазила, процедури и прочие козметика, за да изглеждаме по-красиви? За да отговорим на този въпрос, първо е необходимо да дефинираме какво е красиво. Да си суетен, няма нищо лошо, стига да не прекаляваме. Ние просто искаме да сме по-красиви и доволни от това, което виждаме в огледалото. И то не е от вчера. От векове хората се опитват да бъдат  привлекателни. Тук се намесва козметиката. Ще се върнем назад в историята и ще видим, че всъщност не сме толкова различни от хората преди 10 000 години.

Естествено, всичко започва от Древен Египет

Египтяните са имали пълна гама от козметика. Сигурно сте забелзвали в научно-популярните филми, че рисунките в пирамидите и другите монументи изобразяват „нарисувани“, т.е. гримирани египтяни. Острите черти, както те са обичали да се гримират, не са случайни. Дължи се изцяло на тяхното желание да се докоснат до божественото. Това е така, защото те са били много набожни и са искали по всякакъв начин да приличат на божествата си – красиви и блестящи. За да достигнат тази цел, те са разработили редица козметични методи и процедури за производство на гримове и препарати. Някои техни техники все още се считат за иновативни дори и в днешно време. Те са имали таланта да се преборят с проблемите на кожата си – създавали са най-различни козметични продукти срещу белези, пъпки, както и... шампоани против косопад. Колкото и да е изненадващо, повечето съвременни производители на козметични продукти все още използват някои от египетските технологии за направата на различни препарати за разкрасяване. И тук е мястото да споменем Нефертити, Клеопатра, смятани за най-красивите жени в Древния свят.

За да постигнат божествения вид, в Древен Египет жените най-често ползвали месдемет. Това е смес от медна и оловна руда, стрита на прах. Те са мажели лицата си, като постепенно са добавяли и други съставки, за да постигнат различни цветове.

Целта била една – красота. Не е много по-различна от сега, нали? Преди, както и сега, в Египет си е било доста горещо. За да запазят кожата си свежа, египтяните са използвали редица мазила – ароматизирани масла от различни маслодайни растения.

И докато египтяните са целели да наподобяват боговете си, гърците използвали козметиката с чисто естетична цел. Но също са използвали египетските похвати за направата на козметични продукти.

Няколко века по-късно обаче нещата се променят – идват римляните. Тяхната цивилизация допринася много за развитието на козметиката. Стремежът човешкото тяло да изглежда все по-перфектно допринася дори и за появата на различни, да ги наречем, „устройства“ за постигане на ефекта. Гримът става неразделна част от всекидневието на всяка римска гражданка, дори се появява поговорката „Жена без грим е като храна без сол“.

За първи път в Римската империя се появява и лак за нокти. Макар и с помощта на гнусна за нашите представи рецепта, за женската част от империята това е бил начинът да изгледжат още по-красиви. За целта са смесвали овча мас заедно с кръв. С така получената смес са лакирали ноктите си. А за по-добре изглеждаща кожа са вземали кална баня, смесена с крокодилски фекалии. Тук оставам без коментар.

През Средновековието още по-силно се очертава границата между селяни и висша класа. Затова в продължение на векове бледото лице се е смятало за красиво и благородно. Причината е една – селяните копаят нивите и придобиват, както ние го наричаме – „аграрен“ тен. За разлика от тях представителите на висшата класа не са се занимавали с това. Така че цветът на лицето е бил определящ кой от коя класа на обществото произлиза.

За целта дамите от Средновековието са използвали различни смески между основи, въглени и оловен оксид. Цената, която е трябвало дамите да платят, за да изглеждат красиво, обаче е била натравяне с олово. Едва през 19. век в козметиката се въвежда пудра на основата на цинков оксид. Така е бил премахнат и доста неприятният ефект – отравянето.

Когато Холивуд се изстрелва на върха на света с продукциите си, козметиката започва да променя предназначението си. Основното си остава същото – красота. Но през 20-те години на 20. век целта на гримирането е била кожата да изглежда по-млада и запазена. Постепенно бледата кожа бива изместена от лек, „бронзов“ загар.

Оттогава насетне не са се променили много неща. Целта е една – постигане на ефекта „Wow!“.