Дали са дискриминирани българските жени, които заемат висши управленски позиции, но забременяват, раждат или осиновяват деца? Неравнопоставени ли са в трудовите си отношения спрямо мъжете кметиците на общини и райони, общинските съветнички, ръководителките на редица органи, създадени със закон или подзаконов нормативен акт като комисии, Сметна палата и др.? Поставени ли са важните жени в държавата пред избора – кариерата или детето?

Тези въпроси ще разгледа Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която се е самосезирала, за да установи има ли дискриминация в правната уредба, която позволява предсрочното прекратяване на трудовите правомощия на жени, заемащи изборни мандати, длъжности или са назначени на висши позиции в органите на изпълнителната власт, поради невъзможност да изпълняват задълженията си, заради взет отпуск за бременност, раждане или осиновяване.

Самосезирането на комисията е дошло след доклад на Есен Фикри, която е член на КЗД. Според нея действащото законодателство не предоставя право на избор на бременните или раждащите жени на важен пост да запазят работата си, „извършвайки свободна преценка дали да жертват кариерата си и да ползват пълен размер на отпуска за бременност и раждане, или да ползват значително по-кратък отпуск, придружен с компенсации в рамките и за сметка на част от обезщетението, което няма да получи заради ранното й завръщане на работа“.

В някои секторни закони се казва, че разумният срок за отсъствие на жената в майчинство е 3 или 6 месеца. На практика обаче това е невъзможно. Според Кодекса на труда жените на тези длъжности не само имат правото, но са и длъжни да излязат в дълъг платен отпуск за бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Жените нямат право на избор дали и какъв размер на отпуск да ползват, защото размерът на отпуска е строго фиксиран. Дори и майката да желае да запази поста си и да се върне на работа, тя не разполага с правно основание и прекратяване на този отпуск. Прекратяването на отпуска за бременност и раждане преди изтичането на 410 календарни дни е възможно при извънредни обстоятелства, например при смърт на детето, даването му за осиновяване, настаняването му в заведение на пълна държавна издръжка, отбелязва в. „Новинар“.

Отпускът за бременност и раждане може да бъде прекратен, но едва след навършване на 6-месечна възраст на роденото дете, само ако остатъкът от него се прехвърли за ползване на бащата. Но дори жената да прехвърли майчинството на бащата на детето, след като то навърши 6 месеца, отпускът на жената започва 45 дни преди раждането и нейното отсъствие от ръководния пост няма как да бъде по-малко от 7 месеца и половина.

Тази възможност за прехвърляне на част от отпуска за бременност и раждане на бащата не е в състояние да предостави шанс на жената да запази поста си, защото времето от 7 месеца и половина надминава срока, в който може да отсъства от работа, без това да води до предсрочно прекратяване на мандата й. Фикри смята, че е нужна промяна в законодателството, защото действащата нормативна уредба е неутрална и третира по един и същи начин мъжете и жените. В резултат на това еднакво отношение към двата пола жените са поставени в по-неблагоприятно положение и са изложени на непряка дискриминация, защото при бременност и раждане са обречени да загубят ръководния пост, който заемат.