Вируси, „нападнали" човешкия геном преди милиони години, са променили начина, по който гените се включват и изключват в човешките ембрионални стволови клетки.

Откритието е направено от учени от Сингапур. Тяхното изследване дава неоспоримо доказателство на теорията, предложена за първи път през 50-те години на миналия век от носителката на Нобелова награда за физиология и медицина Барбара Макклинтък. Тя е автор на хипотезата, според която мобилни елементи от генетичния материал, като вирусни секвенции например, вероятно представляват „контролиращите елементи", които, веднъж влезли в генома, влияят на генната регулация.

С помощта на нови технологии за секвениране учените изследвали разположението на три регулаторни протеина OCT4, NANOG и CTCF в човешки ембрионални клетки и такива на лабораторни мишки. Въпреки че учените установили много сходства, те намерили и много различия в методите и видовете гени, които се регулират при хората. Те открили, че специфични видове вируси, които са се внедрили в човешкия геном преди милиони години, са изменили съществено генно-регулаторната мрежа в нашите ембрионални стволови клетки.

Това изследване показва, че някои мобилни генетични елементи, които често се смятат за „отпадъчна" ДНК, са ключови компоненти на регулаторния код, определящ човешкото развитие, твърдят учените. Според тях това откритие е изключително важно за развитието на регенеративната медицина за болести като Паркинсон и левкемия.