Приема се, че най-важните фактори за развитие на метаболитен синдром са централният тип затлъстяване и инсулиновата резистентност. Централният тип затлъстяване се характеризира с натрупване на мастна тъкан вътрекоремно, около вътрешните органи.

Какво е метаболитен синдром?

Метаболитният синдром представлява група от рискови фактори, включваща: централен тип затлъстяване (увеличаване на вътрекоремната мастна тъкан), повишена кръвна захар над 5.6 ммол/л или захарен диабет, нарушен мастен профил, повишено артериално налягане над 130/85 mmHg.

Кои са основните причини за неговото възникване?

Този тип затлъстяване се свързва с възникване на инсулинова резистентност и метаболитен синдром, а също така допринася и за развитието на артериална хипертония, нарушения в обмяната на мастите и е независим рисков фактор за сърдечносъдова заболеваемост, отбелязва bb-team.org.

Централният тип затлъстяване се открива лесно чрез измерване на обиколката на талията: ≥ 80 см за жени и ≥ 94 см за мъже.

Инсулиновата резистентност възниква, когато клетките в тялото (черен дроб, скелетна мускулатура и мастна тъкан) станат по-малко чувствителни или нечувствителни към инсулин, т. е. той не се използва ефективно от организма.

Нивото на глюкозата в кръвта се повишава, което предизвиква повишено отделяне на инсулин, което от своя страна води до хипергликемия и се диагностицира като диабет тип 2.

Като допълнителни фактори за възникване на метаболитен синдром се посочват: недостатъчна физическа активност, генетично предразположение, възраст, хормонални промени и др.

Защо е толкова важно да се открие навреме и да се лекува метаболитният синдром?

Около 20-25% от възрастното население в света е с метаболитен синдром. Тези хора имат два пъти по-висока сърдечносъдова смъртност и три пъти по-висок риск от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт в сравнение с останалите.

Пациентите с метаболитен синдром са с пет пъти по-висок риск от развитие на захарен диабет тип 2, като всяка година над 3.2 милиона от населението в света умира от усложненията на диабета.

Съществуват прогнози, че до 2025 година броят на пациентите с диабет ще се удвои. Диабет тип 2, който е около 90% от всички случаи на диабет, е една от главните причини за преждевременна заболеваемост и смъртност, основно поради повишения риск от сърдечносъдови заболявания.

Практични съвети за здравословно хранене

Съществуват различни диети, препоръчвани за редукция на теглото, но за съжаление все още не е открита най-добрата. Например при сравнение на пациенти, подложени на диета с нисък прием на масти, с такива, подложени на нисковъглехидратна диета (≤130 г/ден) в продължение на една година, не се доказва значителна разлика по отношение на отслабването.

Нивата на триглицеридите и HDL холестерола обаче са били подобрени в голяма степен при пациентите, подложени на нисковъглехидратна диета. Въпреки това този тип диета не се препоръчва за по-дълъг период от време, тъй като се ограничава приемът на храни, които доставят енергия, а диетата е бедна на фибри, витамини и минерали.

Нискокалорийната диета (≤800 кал/дневно) от своя страна води до значителна редукция на теглото и бързо подобряване на захарта и липидите в кръвта, но когато се спре, теглото обичайно се възвръща. Ето защо диетолози препоръчват тази диета като част от структурата на цялостна програма за редукция на теглото.

От изключително значение е видът на храната при диета за намаляване на риска от диабет и сърдечносъдови заболявания.

Проучвания, имащи за цел да установят коя диета води до намален риск от диабет, доказват, че увеличената консумация на зеленчуци, плодове, риба, птиче месо, пълнозърнести храни, ядки и млечни храни е успешна стратегия в борбата с диабета.

Високият прием на въглехидрати и наситени мазнини (сладкиши, десерти, червени меса, както и високомаслени млечни продукти) повишава риска от диабет. Друго проучване пък показва, че консумацията на кафе намалява риска от диабет.