Още от древни времена кората на някои дървета е била известна с ценните си качества да понижава треската, болката и възпаленията. Специалната съставка, съдържаща се в тази кора, е един от най-добрите природни аналгетици – салицила. Треската, мускулните болки, ревматизмът, главоболието, менструалните болки, артритът и възпаленията като бурсит и тендонит (възпаления на ставите и сухожилията), както и травми като навяхвания и изкълчвания могат да бъдат третирани с доза натурален салицил, получен от кората на тези дървета.

Още в началото на 19. век учените са успели да извлекат от кората на определени дървета салицила и да разпознаят в него мощен аналгетик (обезболяващо). След това са се опитали да разработят и пуснат в продажба негова синтетична версия, наречена ацетилсалицилова киселина, която става по-известна като „Аспирин“.

Аспиринът е най-използваното лекарство в света. Всяка година по цял свят се поглъщат около 40 милиона килограма аспирин. Със сигурност почти всеки от нас използва синтетичната версия, за да се бори със своите неразположения и болки. Болкоуспокояващите и противовъзпалителните свойства на салицила, намиращ се в кората на някои дървета, са с не по-малък потенциал.

В условията на оцеляване сред дивата природа знанието как да добивате и използвате салицила от дървесна кора е едно от най-ценните знания за природна медицина, което можете да имате.

Първо намирате млада фиданка от някой вид топола или върба. Салицилът, който търсим, се намира във вътрешната кора на дървото, наречена още лико или камбий. Вътрешната кора е всъщност истинската жива тъкан на дърветата и се намира между грубата външна кора и дървесината.

През пролетта и ранното лято кората на дърветата се бели много лесно, след което се дъвче или се слага в гореща вода, за да се направи чай. Просто направете разрез в кората и я обелете от клонката. По това време на годината връзката между кората и вътрешната част на дървото е по-слаба и е лесно да свалите големи парчета от нея.

През останалите сезони няма да ви е толкова лесно да обелите кората. В такъв случай просто трябва с помощта на остър нож да остържете и двата слоя кора (вътрешен и външен).

Мирисът и вкусът на върбовата кора много прилича на този на аспирина и за някои хора нейната горчивина може да дойде в повече. Ако обаче бързате и това не ви интересува, можете да напълните устата си с парчета кора и дъвчейки ги, да гълтате отделящия се от тях сок.

Другият начин е да сварите за 10 минути 2 чаени лъжици лико в чаша вода, след което да я оставите да изстине и да изпиете отварата. Дневната доза от този натурален „аспиринов чай“ е три или четири чаши.

Ако имате възможност, винаги използвайте млади фиданки и клонки. Както всяко нещо, което вземате от природата, така и тук важи правилото „Вземи само толкова, колкото ти е нужно!“. Не унищожавайте големи дървета, като вземате кората директно от ствола им! Вместо това вземете някое малко клонче, тъй като това ще нанесе по-малки щети.