Ябълката е била известна още на доисторическия човек. Останки от ябълкови плодове са намерени при разкопки на наколни жилища, съществували преди около 5000 години. За нейна родина се смята районът в Северозападните Хималаи. Култивирането на ябълката води началото си от Мала Азия. Оттук тя е попаднала в Кавказ, Египет и Палестина. Преди повече от 600 г. пр.Хр. ябълковата култура е била отглеждана в древна Гърция, откъдето е била пренесена в Рим и оттам в цяла Европа. За тази култура се споменава в древните писмени паметници на Китай, Персия, Индия и Рим. Въпреки че е била известна от древността, голямо стопанско значение ябълката придобива през XX век, когато са били оценени хранителните и лечебните качества на плодовете, пише hamhum.bg.

Ябълката се нарежда сред най-добрите плодови храни за човека. Това се дължи на разнообразния й химически състав: съдържание на сухо вещество – 8,0-13,0%; захари; органични киселини – 0,11-0,49%; минерали, витамини, ензими, баластни вещества, главно под формата на пектин и целулоза. Съдържанието на витамин С варира от 4 до 80 mg. Затова, освен като пълноценна храна, плодовете имат и ценни лечебни и диетични свойства.

Вкусът на ябълките до голяма степен зависи от количеството и съотношението на съдържащите се в тях захари, органични киселини и дъбилни вещества. Ароматът им се дължи на етеричните масла. Съдържанието на захари в ябълковите плодове е от 9,24 до 12,71%. Преобладава фруктозата – 6,8%. Глюкозата е 2,7%, захарозата – 2,2%. Общата киселинност е от 0,17% за най-сладките сортове, до 1,2% - при най-киселите.

Количеството на целулоза в ябълките в сравнение с други плодове е по-голямо – от 0,8 до 1,2%. Целулозата е съсредоточена в кожицата и в семенната част на плода.

Пектинът (0,080 – 1,77%) прави ябълковите плодове здрави и им придава много добри желиращи свойства, поради което те имат голямо значение за преработвателната промишленост.

Всички изследвания доказват, че редовната консумация на ябълки може да окаже голямо влияние върху здравето ни и да увеличи нашите шансове за дълъг живот в добро здраве. Една ябълка на ден увеличава продължителността на живота ни с три години - това са установили учени от университета в Кеймбридж. В проучваването са участвали 25 000 души на възраст от 49 до 79 години. Специалистите свързват употребата на ябълки със защита от определени типове рак, астма, инфаркт, заболявания на сърцето.

Ябълките са прекрасен източник на растителни вещества, които наричат флавоноиди. Особено ценен е кверцетинът, който снижава риска от рак на белите дробове с 46%. През 2001 година американски лабораторни изследвания откриха, че ябълките спират растежа на ракови клетки на простатата, а рискът от рак на храносмилателната система намалява с 30-40%. Благодарение на противовъзпалителните свойства на кверцетина, ябълките подобряват работата на белите дробове и облекчават астмата. Употребата само на пет ябълки в седмицата подобрява функиите на белите дробове с 3%.

Друг флавоноид, с който могат да се похвалят ябълките, е катехин, а изследванията потвърждават, че хора, при които съдържанието на катехин в кръвта е по-високо, по-рядко страдат от инфаркт.

Това обаче съвсем не е всичко. Наличието на пектин в ябълките ги прави продукт с нисък гликемичен индекс, което означава, че при употребата им нивото на захарта в кръвта се вдига бавно. Индексът дава оценка на продуктите в съответствие с тяхното влияние на нивото на захарта в кръвта. Глюкозата например има индекс 100.

Препоръчва се всяко ядене да приключва с една ябълка - полезно е не само за фигурата, но и за зъбите. Ябълките помагат да се събудим сутринта по-добре от кафето, освежават организма и повишават работоспособността ни.

Ябълките са полезни и добри помощници на организма при простудни и инфекциозни заболявания.

С отвара от пресни ябълки лекуват остър и хроничен бронхит, кашлица при простуда. Ябълките се нарязват на дребно, добавя се малко вода и се задушават 10 минути на бавен огън. Приемат се в топъл вид по 1-2 супени лъжици 8-10 пъти на ден. Ако бронхитът е стар, следва да се добави в ябълковото пюре по 1 супена лъжица краве масло и мед.

При суха кашлица е полезно да се ядат печени ябълки.

За лечение на остър и хроничен (детски) бронхит, съпроводен с кашлица, се смесват настъргани на ситно ренде ябълки, кромид лук и мед в съотношение 1:1:2 обемни части. Взема се по 1 супена лъжица 7-8 пъти на ден.

Смесват се в съотношение 5:6:1 тегловни части ябълки, корен от хрян, морков, настъргани ситно, добавя се захар, сол сметана на вкус. Салатата е полезна при нарушаване обмяната на веществата, при простудни и инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища.

1 супена лъжица прах от изсушена кора на ябълка, 1 супена лъжица ленено семе и 1-2 чаени лъжички мед се заливат с 300 мл вода, вари се в затворен съд 10 минути. Прецежда се. Пие се топло при ангина, ларингит (при децата) на равни дози 3 пъти на ден 5-10 минути преди ядене.

Листата от ябълка са най-уникалният източник на витамин С. Затова запарка от листата на ябълката е полезно да се пие практически при всички заболявания на дихателните органи. Счукани на прах, листата могат да се включват във всички ястия като ценна хранителна добавка без странични въздействия върху човека. Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица сухи, начупени на дребно листа от ябълка се заливат с 1 чаша вряла вода, покриват се с капак и се оставят на водна баня 15 минути. Охлаждат се при стайна температура 45 минути, прецеждат се. Пие се по 1/2 чаша 3-4 пъти на ден преди ядене. С настойката е полезно да се плакне гърлото при ангина, ларингит, да се промива слизестата обвивка на носа при хрема.