Преди въобще да сме започнали да храносмиламе, ние вече сме заситили милиони микроби, обитаващи нашето тяло. В устната ни кухина те са повече от 600 вида, а над 100 билиона микроби обработват погълнатото в храносмилателната система. Отвратително ли? Нищо подобно - без тези съквартиранти ще ни липсва насладата и от салатата, и от боба. Те подпомагат разграждането на растителните вещества. В замяна едноклетъчните засищат собствения си глад. „Повечето обитаващи ни микроорганизми са безвредни или дори полезни“, така описва симбиозата германската микробиоложка Кристине Ланг, цитирана от Дойче Веле.

Значението на генетичната информация на микробите е огромно. Носителят на Нобелова награда за медицина Джошуа Ледерберг постулира още в средата на миналия век: „Изследвания на гените имат смисъл само ако се изследва и генетичната информация на микробите, защото те са едно цяло с човека“, което той нарича микробиом.

Човекът - загубен без бактерии

Нови открития потвърждават тезата на Ледерберг. Без бактериите човекът не развива жизнеспособна имунна система, защото не усвоява без чужда помощ витамините от B до К. Микроорганизмите обезопасяват и иначе отровния жлъчен сок. При опити с мишки учени установили, че стерилните представители имали малко сърце и страдали от хиперактивност.

По света се провеждат широкомащабни изследвания на човешкия микробиом. Германски учени проучили флората в храносмилателния тракт и открили, че обитателите се различават от човек до човек, като само при роднини те си приличат. Социалната среда и храната определят микробната „зоологическа градина“. Така например при бебетата първите микробни заселници идват от майката, като с времето картината се индивидуализира.

Силата на микробите

Личната чревна флора решава дали ще сме болни или здрави, слаби или дебели. Изследвания показват, че в дебелите животни преобладават бактерии, който превръщат несмилаемите баластни вещества в мастни киселини, докато слабите животни имат многообразна чревна флора. Германският микробиолог Зауербаум обобщава: „Изглежда, че храносмилащият биореактор в нашата храносмилателна система определя дали ще сме слаби или дебели“.

Още по-изненадващ е фактът, че микроорганичните гени остават еднакви въпреки различните обитатели. Всяка храносмилателна система притежава ядро от микроорганични гени, които разлагат захарта, баластните вещества и усвояват витамините. „Зоологическата градина“ в храносмилателния тракт може да има различни представители, но генният й материал е константен. Ядрото от микроорганични гени в храносмилателната система на здрав човек е описана за първи път през 2008, година по-късно вече се прави разлика между обитателите при дебели и слаби индивиди. В момента се каталогизират микробите във влагалището, кожата и носа.

Що се отнася до приложенията, те могат да са най-различни. Германска фирма например развива пробиотичен продукт, който подобрява хигиената в устната кухина с помощта на бактерия, намаляваща кариеса. За целта полезните дребосъци биват умъртвявани, за да бъдат обработвани по-нататък безжизнени в продукта. Любопитното е, че понякога само отделни вещества от микроорганизма играят роля за метаболизма и затова, макар и умъртвени, те оказват своето положително влияние. Микробиологът Зауербаум е на мнение, че новите познания правят възможни пробиотичните терапии без антибиотици.