Защо има хора, които са непоправими авантюристи? Откъде идва склонността им да рискуват, да търсят нещо ново, да вземат непроверени решения? Този въпрос си задали група британски учени, пише Deutsche Welle.

Бианка Уитман от „Юнивърсити Колидж Лондон“ е  успяла заедно с екипа си да идентифицира част от мозъка, която се активизира при рискованите или авантюристични действия. „Трупането на нови и необичайни познания е типично поведение за много от животните и за човека“, обяснява Уитман. Същото може да се наблюдава и при подхода към икономическите въпроси. „Това има смисъл, тъй като по този начин трупаме в дългосрочен план предимства пред онези, които не изпробват нищо ново“, уверява тя.

Вроден авантюризъм

Изследователите са наблюдавали 15 души в процеса на вземане на решения. На участниците в проучването най-напред били показани 32 неясни черно-бели снимки, на които те трябвало за съвсем кратко време да разпознаят дали се вижда къща или не. След това им били показани наред със старите снимки и нови - пак със същата задача. В крайна сметка от 4 едновременно показани фотоса хората трябвало да изберат правилните за 3,5 секунди, т.е. без време за дълго обмисляне и подробно разглеждане на изображенията. Стимулът - който успеел, щял да получи премия в банковата си сметка.

По време на теста изследователите наблюдавали чрез магнитно-резонансна томография как функционира мозъкът на участниците в проучването. Освен това тествали и личностната им структура. На финала станало ясно, че склонността към авантюристични постъпки се управлява от един доста стар от еволюционно-биологична гледна точка регион на мозъка, наречен стриатум. В зависимост от личностната структура тази част на мозъка била повече или по-малко активна при изследваните.

Ролята на поощрението

Според учените готовността на хората да се впускат в рисковани начинания се обяснява и с активизирането на тези мозъчни структури, които са свързани с поощрителната система на мозъка. Постигането на успех при някоя извънредно смела постъпка очевидно е с по-голяма ценност, отколкото сигурното, но определено по-ниско възнаграждение на съответното действие.

„Този мозъчен регион го има не само при хората“, казва Уитман. И при животните склонността към авантюри се направлява по сходен начин. Представете си напр. маймуната, която трябва да реши дали вместо да яде само банани, да не опита веднъж и нещо друго. Дори и да й се наложи да навлезе в непознати горски райони и в крайна сметка да не намери подходящ заместител на банана, в най-добрия случай подобна рискована постъпка й обещава ценно обогатяване на менюто.