Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики – Атанасовден.

Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата. Роден през 295 г. в Александрия, той е определян като "баща на православното богословие", защото аргументира богословски и окончателно православната триадология. Като младеж се запознава със св. Антоний Велики и от него се приучава на пустинен аскетически живот. Заема Александрийската архиепископска катедра приблизително 48 години. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: "Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават"; "Буреносно облаче е ­ ще отплава". Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като "пример за епископ", а учението му като "закон на православната вяра".

Паметта на св. Атанасий се чества на 2 май и на 18 януари.

Народни вярвания и обреди

В съзнанието на народа той е брат-близнак на Свети Антоний, чийто празник е на 17 януари и е властелин на снега, студа и ледения зимен дъх.

От денят, когато се чества Атанасовден, зимата се стяга да си отиде и да отстъпи мястото си на лятото. Затова преданията разказват, че светията съблича зимния си кожух и отива в планината, облечен в бялата си празнична риза и яхнал бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай пролет!"

Затова българите казват: "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", тъй като празникът е средата на зимата и след него денят започва да нараства с едно просено зрънце според поверията. Наричат го още Среди зима.

На този ден хората започват да преглеждат какви запаси са им останали от храна и дърва, за да преценят дали ще им стигнат до пролетта, защото може да предстои труден и тежък период до края на зимния сезон.

Според друго народно вярване Свети Атанасий е господарят на чумата и на други страшни болести като шарката по децата. За да умилостивят болестите, както и техния повелител-светец, хората приготвят специална трапеза.

Трапезата на Атанасовден

На масата на Атансовден трябва да има обреден хляб, намазан с мед, който се раздава на приятели и съседи, за да е лека болестта, ако сполети някого. Жените пекат содени питки, които се дупчат отгоре с вилица, за да не се дупчат децата от шарка. Някои питки се правят във форма на куче, защото се смята, че чумата се плаши от кучето.

На Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се пече с ориз, мож да е пълнена. От гозбата се раздава на близки хора против болестите. На много места се правят общи народни курбани, с които се умилостивява светецът, да излекува тежка болест или да спаси хората от премеждие. Подходящо е на този ден да се направи и личен курбан при тежък здравословен проблем.

На трапезата на Атанасовден във всеки дом се слага още свинско печено или сготвено със зелеОбредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също присъстват на празничната трапеза.

За празника се спазват и забрани:

Мъжете да не впрягат добитъка, за да са здрави животните им.

Жените не бива да шият и плетат, защото убодено място зараства трудно лесно.

Не бива да се пипа вълна, защото се смята, че чумата спи в нея.

Не се вари боб, леща, царевица, за да не разболяват децата.

Поверия

Перата на закланите птици трябва да се запазят, защото се вярва, че са лечебни.

На този ден жените внимателно решат косите си, за да изчешат болестите.

На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

Атанасовден и е ден за гадаене дали ще е плодородна година: Ако на този ден не вали сняг, следващата зима ще е дълга.

Атанасовден е празничен и е прието хората да излязат по високите места в своето селище, за да посрещнат изгрева.

Не бива обаче да се играе хоро на този ден, защото според народното предание чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си.

На днешния ден празнуват всички, които носят имената: Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска.

В превод от гръцки език Атанас означава "безсмъртен".

Това е и професионален празник на ковачите, железарите, ножарите и точиларите, защото се смята, че двамата светии - Антоний и Атанасий, са изобретателите на ковашките клещи.

Източник: fitwell.bg