Следобедното прозяване е „гимнастика“ за мозъка
Прозяването е заразително и се смята за демонстрация на неуважение към събеседника, но в същото време е полезно за здравето и носи чувство за удовлетворение. Прозяването е израз на много неща и невинаги означава, че се готвите за сън. Според учените този акт е безусловен рефлекс на организма, чрез който се подобрява кръвообращението, подпомага се активната мисловна дейност и способства за доброто функциониране на слъзните жлези.
Прозявката води до отпускане на лицевите и шийните мускули и създава чувството за кратка, но активна релаксация. Ето защо прозяването действа благотворно на хората, които скърцат със зъби, докато спят, тъй като това води до отпускане на челюстните мускули. Според учените това е механизъм, чрез който се възстановява кислородният баланс в организма и се изхвърлят насъбраните количества от въглероден диоксид.
Много често хората смятат, че прозяването не след дълго ще бъде последвано от сън, но невинаги е така. Гледането на отегчителен филм и скуката също водят до прозяване. Често студентите се прозяват, когато слушат лекция, но в тези случаи прозявката е начин човек да съсредоточи вниманието си и да остане буден.
Когато на човек му се спи или пък е изморен, той диша по-бавно и обменът на въглероден диоксид с кислород е забавен и затруднен. Ето защо и най-често в следобедните часове много хора се прозяват като резултат от умората, натрупана през работния ден. А евентуалният опит да притъпите досадното прозяване води до чувство за неудовлетвореност и още доста прозявки.
Разликата между външното и вътрешното (това в организма) налягане също предизвиква прозяване. Това е причината, когато сте на висок връх или в самолет, да се прозявате. Бързата разлика в налягането води до заглъхване на ушите, но тъй като кухината на средното ухо е свързана с глътката, автоматично се подава сигнал в организма, който ви кара да се прозявате. Това обикновено води до изравняване на налягането, а ушите ви вече не са заглъхнали.
Прозяването е характерно и за моментите, в които сте се нахранили, и особено когато сте преяли. Според учените това се дължи на понижената работоспособност на нервните клетки и чувството за умора.
Често хората се прозяват, когато им предстои някаква сериозна физическа или умствена дейност и това е начин организмът да се подготви за предстоящото натоварване. Така студенти преди изпит или спортисти преди състезание се прозяват, чрез което мозъкът се обогатява с кислород и човек се справя с чувството на страх и притеснение.
Според английски учени една от основните причини човек да се прозява е прегряването на мозъка. В този случай прозяването има функцията да проветрява и охлажда. Ето защо през летните месеци е много по-вероятно да се прозявате доста по-често отколкото през зимата.