Сусамът е тревисто растение, което има изключителни качества, полезни за човешкия организъм. Родината му е Африка, среща се по Средиземноморието, Индия, Китай, хубавото е, че в Южна България, климатът също позволява да се отглежда тази така полезна храна.

Това крехко на вид растение, с мънички зрънца, попада в класацията на супер храните. Много често ползите му се пренебрегват, не е добре известно сред голяма част от хората, но може би в последните години все повече навлиза в кухнята.

Сусамът е известен от древни времена. Легендите разказват, че някога боговете са пиели вино, направено от сусамовите семена. Преди около 5 000 години пък в Китай са започнали да култивират сусамовото растение. Първоначално жителите започнали да използват сусамовото масло в лампи. Междувременно жителите на Египет започнали да го използват за медицински цели. Името на сусама се среща в древен египетски свитък, заедно с други известни лечебни билки и подправки. Персите пък го използавали вместо зехтин.

В приказката „ Хиляда и една нощ“ изразът : „Сезам, отвори се “, също идва от растението сусам. Зрелият сусам, дори и с леко докосване, се отваря със силен трясък.

В наши дни семената на сусама се използват масово в медицината и в хранително – вкусовата промишленост във всичките му разновидности – бели, жълти, кафяви и дори червени семена. Смилат се на брашно, обработени или необработени се слагат в направата на хлебни изделия, сладкиши, зърнени храни. Ползват се като подправка в различни ястия, приготвени от месо. Благодарение на вкусовите му качества, ястията придобиват сладникав квус и приятен аромат.

В японската кухня особено ценен е черният сусам, като най – ароматен. Има традиция в ресторантите и заведенията за храненне, на масата освен сол и черен пипер, да се поставя и сусам. Гърците пък са измислили невероятно вкусната паста, наречена хумус.

Сусамът както писах по – горе е полезен не само в кулинарията. Със своите ценни здравословни качества, той е масово разпространен и в медицината. С богатото съдържание на желязо, калций, манган, магнезий, цинк, селен и още редица други минерали, протеини и други, зърната на сусама влизат в основното меню на хората, които не консумират месо и месни продукти. Сусамът също съдържа два вида специални фибри, наречени лигнани, които подпомагат имунната система и са изключително полезни за регулиране на холестерола в човешкия организъм, също така регулират и кръвното налягане.

Сусамът действа благоприятно върху организма при възстановяване от стрес и силови физически натоварвания. Сусамовите семена добре влияят върху функцията на бъбреците, черния дроб, перисталтиката на червата.

През Средновековието се е смятало, че продължителното ежедневно дъвчене на сусам е полезно за женските органи.

От сусама се прави тахан – паста, която се получава при стриването на семената. Самото наименование идва от арабски и означава „смачкан“. Може да се ползва белен и небелен сусам. Таханът също подпомага имунната система, полезен е при формиране на костната система на децата, действа благоприятно на нервната система, влияе изключително добре на кръвоносната система, стомаха – подобрява перисталтиката, влияе добре при гастрит и язва, предпазва от остеопороза, което го прави и задължителна храна за всеки, а в същото време е и лесно усвояем от организма. Самият сусам е изключително маслодаен. Семената му се пресоват, за да се получи олио, което се ползва в кулинарните ястия и изделия.

В последните години, сусамът все повече става познат на българите и се превръща в една от често присъстващите подправки на българската трапеза. У нас се отглежда предимно в Ивайловградска област.

Източник: novinite.bg