Според СЗО, а и българските здравни власти, само имунизиране на 70% от населението може да ни даде спокойствие в борбата с коронавирусната пандемия. Това обаче няма как да се случи, ако не получим категоричен отговор на въпроса дали е нужно да се ваксинираме в случай, че вече сме изградили антитела след среща с COVID-19. Отговорите на българските медици от елитните ешелони в професията обаче са разнопосочни и варират в абсолютните крайности, пише Дир.бг

Отговорът на българските медици към ваксинирането на хора, които вече са преболедували коронавируса обаче е разнопосочен. 

"Изключително много вярвам на науката и тази ваксина ще ни позволи да живеем свободно. Надявам се всички да постъпят като нас и да се ваксинират. Независимо че съм изкарал COVID, смятам, че трябва да се нaправи имунизация и на преболедували, защото няма траен имунитет, антителата постепенно спадат", заяви проф. Асен Балтов. Той бе един от първите ваксинирани български лекари още в неделя. Проф. Балтов се ваксинира, въпреки че преди няколко месеци преболедува коронавируса.

С времето обаче антителата, образувани при оздравяването, намаляват и трябва да се постави ваксина. Затова е хубаво да се ваксинираме, за да постигнем колективен имунитет. Чувствам се така, както се чувствах и преди ваксината. Смятам, че всеки, който е клинично здрав, трябва да се ваксинира, обясни проф. Балтов.

Антителата обаче намаляват и когато са изградени от ваксина.

По неволя в задочния спор влезе премиерът Бойко Борисов. Той първо обяви, че е говорил с доц. Атанас Мангъров и той щял да се ваксинира. Инфекционистът и лидер на медицинската опозиция срещу мерките на Оперативния щаб отговори пред Dir.bg, че няма да се ваксинира имунизира, защото има изградени антитела след безсимптомно боледуване.

"Хора като мен и като премиера Бойко Борисов, които са изкарали вируса, няма нужда да се ваксинират, освен ако не са натегачи като Балтов, да са го изкарали и да се ваксинират пак. Или като Борис Джонсън, който също го изкара и се ваксинира, но там нещата са други", заяви шефът на КОВИД-отделението към Инфекциозната болница.

Според доц. Мангъров би било добре човек да си направи тест за антитела, преди да предприеме стъпката с поставяне на ваксина срещу КОВИД-19. Ако този човек има антитела, той само ще изхаби ваксината и може да получи негативни ефекти от нея. Но ако човек е на възраст, има придружаващи заболявания и не е карал вируса, пред него стоят две възможности - да го изкара по дивия начин, с риск да загине, или да се ваксинира, като преди това подпише информирано съгласие.

Междинна е позицията на пулмолога д-р Александър Симидчиев. Той смята, че хората с антитела трябва да се ваксинират, но ги посъветва да дадат предимство на тези, които не са се срещали с вируса.

"Колкото повече хора се ваксинират, толкова по-добра ще стане ваксината", категоричен е той. Симидчиев се ваксинира и се чувства добре. Има лека болка там, където е поставена ваксината, но това в добър знак, според него. Това означавало, че ваксината работи. Трябва да има повече балансирана информация, по мнението му. След 4-5 години този вирус ще стане по-ниско патогенен. 60% ваксинирани ще е голям успех, като според Симидчиев тогава обществото ще се върне към нормалността.

"При голяма част от ваксинираните хора образуваният имунен отговор е по-добър като качество - от гледна точка на имунологичната памет, отколкото този, който се получава след преболедуване. Има научни данни, че това е така", коментира имунологът доц. Велизар Шиваров, началник на лабораторията по клинична имунологогия на болница "София Мед", доцент в катедрата по генетика на Софийския университет.

"След 3 или 4 месеца след прекарано заболяване е добре този човек да се ваксинира, защото титърът на антителата му ще спадне", препоръча доц. Шиваров.

Тестването за антитела, за да се покаже дали някой е имал вируса в миналото, се счита за решаващо за осигуряването на изходен път от сегашното блокиране, както и предоставяне на данни на тези, които разработват ваксина.

Доколко са точни тестовете за антитела?

Смята се, че за получаване на достоверен резултат от серологичните тестове, от момента на заразяването с коронавирус трябва да минат до 4 седмици. През това време организмът би трябвало да изработи достатъчно количество антитела. Това обаче е само ориентировъчен срок. При някои пациенти антителата се изработват веднага след заразяването, докато при други може изобщо да не се появят такива, въпреки откритата в организма им активна форма на коронавирус.

Освен това, в някои случаи положителна диагноза може да бъде поставена на човек, който е преболедувал други коронавирусни инфекции, но не и COVID-19. В такъв случай в държави с нисък брой заразени на глава от населението грешките при тестовете ще бъдат по-високи, отколкото в страни, в които голяма част от жителите вече са се заразили с коронавирус.

Например, ако в дадена държава половината население е заразено, то от 50 пациента с положителни тестове, само на един може да бъде поставена погрешна диагноза. А ако в друга страна е заразен само един човек от 1 000, то в девет от десет положителни проби на практика няма да има антитела на COVID-19. Германските медици подчертават, че в някои случаи неточните резултати от тестовете могат да доведат до нежелани последици. Например, пациенти, на които им е казано погрешно, че са им открили антитела срещу COVID-19, ще смятат, че не могат да се заразят повторно с вируса или да заразят други хора.

Масовите имунизации са ключът към преодоляване на COVID-19 пандемията и предпазване от опасни заразни заболявания, категорични са учените и обясняват, че вваксината на Пфайзер, има двата вида имунитет, които са познати - има хуморален имунитет, има и клетъчен имунитет, което ще рече че е редно клетките, които съдържат спомена за срещата със съответния причинител, да бъдат задействания.