Доц. Д-р Ралица Георгиева е началник на Клиника по неонатология в Университетска детска Болница, София. Тя работи в Клиниката по неонатология от 1991 год. Основните й научни и клинични интереси са: интензивна терапия на новородените деца, диагноза и прогноза на мозъчните увреждания при доносени и недоносени новородени деца, неонатална дихателна и инфекциозна патология, ултразвукова диагностика, проследяване на рискови новородени деца. Тя е дългогодишен преподавател на студенти по медицина, лекари – специализанти по педиатрия и неонатология. Доц. Георгиева има специализации в Германия, Франция и Австрия, както и над 150 научни публикации и участия в национални и международни научни форуми. С нея си поговорихме за недоносените деца. Вижте какво ни сподели тя.

Доктор Георгиева, темата за недоносените деца се превръща в проблем от все по-голямо обществено значение. Можете ли да ни кажете приблизително какъв е броят на преждевременно родените бебета в България на година? Имате ли статистика например за 2016 г.?

Относителният дял на недоносените деца, т.е. тези родени преди навършени 37 гест. седмици и с тегло под 2500 г е около 10%, без да има значителни колебания през годините. През 2016 год. живородените деца са около 60 000, т.е. приблизително 6000 са недоносените деца.Около 1/3 от тях са в най-рисковата група на недоносени с много ниско тегло, при които се наблюдават най-сериозни проблеми в адаптацията и най-висока заболеваемост, с честа необходимост от интензивно лечение

Каква тенденция забелязвате през последните години в страната ни - увеличение или намаление на броя на недоносените бебета?

Няма съществена динамика в честотата на преждевременните раждания за цялата страна, но има региони, напр. гр.Сливен и областта с много по-голям брой недоносени бебета, като това се дължи на концентрацията на малцинствени групи от цигански произход, сред които често се наблюдават бременности при момичета под 16 годишна възраст, а и проследяването на бременностите не е оптимално.

Имате ли информация на кое място е България по броя на бебетата родени преждевременно спрямо другите държави?

Няма съществена разлика с другите европейски държави по отношение относителния дял на недоносените деца.

Разкажете ни малко повече за Третия глобален форум по проблемите на недоносените деца, в който бяхте лектор? Какви са целите на този форум?

Основната цел на Третия глобален форум за недоносените деца е на първо място да се привлече вниманието на обществеността върху проблемите на недоносените деца. Често родителите на недоносени деца се оказват напълно неподготвени за раждането на недоносено дете и добрата информираност в обществото е предпоставка за по-безболезнената адаптация на семейството към предстоящите проблеми.

Друга основна задача на форума е да се обединят усилията за подобряване грижите за недоносените деца. Докато в началото на развитие на интензивното лечение за недоносените деца главният акцент беше върху усъвършенстването на медицинските методи и технологии за спасяването на недоносените деца, сега се обръща все по-активно внимание върху факторите от околната среда, повлияващи ранното детско развитие на недоносените деца – въздействието на болковите стимули, отделянето от родителите, стреса върху нервната система от заобикалящия ги свят в интензивното отделение – ярка светлина, силни звукови дразнения, неудобна поза в инкубаторите. Затова и една от целите на подобни форуми е да се въведат и унифицират полезни практики в неонатологичните отделения – отглеждане на децата в по-малки помещения с приглушена светлина, отделно използването на покривала върху всеки инкубатор, въвеждане на централни мониторни станции с цел намаляване на шума от алармените монитори, поставяне на недоносените деца в специални гнезда, осигуряващи им телесна позиция, подобна на тази по време на вътреутробното развитие и др.

Трети изключително съществен аспект на форума беше участието на родителите в грижите за недоносените деца и много важната роля на ранния контакт с майката и бащата в условията на неонатологичното интензивно отделение. Тесният телесен контакт на недоносеното дете с майката и бащата под формата на т.нар. кенгуру грижа подобрява жизнените показатели на децата и дори може да намали риска от мозъчни увреждания и да има благоприятно въздействие върху нервно-психичното им развитие. Създаването на т.нар семейни стаи към неонатологичните отделения създава условия в спокойна уютна атмосфера , родителите да привикнат към грижите за недоносеното си дете, да опознаят характерните му особености в ежедневните грижи. По този начин се създава гладък и безболезнен преход към домашното отглеждане при изписване на детето и се минимизират условията за стресови ситуации в семействата. Осигуряването на помощ от клиничен психолог за семействата на деца със сериозни медицински проблеми вече се смята за необходимост и предстои да бъде регламентирано в стандартите за качествени медицински грижи.

Според Вас, има ли реален ефект от подобни събития? Ако да, споделете какъв.

Ефектът е огромен, първо по отношение на информираността в обществото, на родителите и медицинските специалисти. Неизбежни са практическите последствия, които виждаме и в нашата страна - с помощта на пациентски организации и фондации в много неонатологични отделения се създадоха семейни стаи, започнаха да се въвеждат методите за светло- и шумо-изолиране на малките пациенти, обезболяване, да се създават условия за кенгуру грижа, да се осигурява психологическа помощ на семейството.

Разбира се, въвеждането на тези методи във всички неонатологични звена е продължителен процес, но началото вече е поставено и то до голяма степен благодарение на подобни форуми.

Кажете ни какво може да се направи за превенцията на преждевременните раждания? Какво трябва да избягва една бременна майка, за да се намали риска да роди недоносено бебе?

Бъдещата майка трябва да провери здравословното си състояние преди забременяването, по време на бременността да избягва стресове, прекомерни физически усилия и да провежда здравословно и балансирано хранене. От изключително значение е редовното проследяване от акушер –гинеколог, своевременна диагноза на усложненията и тяхното лечение. Значим рисков фактор за преждевременни раждания са инфекциите, затова всяка всяка бременна жена трябва да бъде скринирана и своевременно лекувана.

Източник: www.jenite.bg