Правилното и здравословно хранене изисква не малък бюджет. Може би затова повечето хора предпочитат да хапнат сандвич или парче пица на крак. Но това според диетолозите е измама. Има 5 храни, които не са никак скъпи, а в същото време осигуряват нужните за организма вещества.

 Зелената салата

Лекарите я наричат "чудо на природата". Съдържанието на ензими, минерали и хлорофил в салатата стимулират костния мозък да създава хемоглобин, а лецитинът спомага за изграждането на мозъчна тъкан. Тя е богат източник на минерални соли - калий, калций, желязо, фосфор и други. Присъствието на много микроелементи прави зелената салата подходяща и за хора с големи физически натоварвания. Тя съдържа основни микроелементи, като цинк, силиций, хром, мед, барий, титан, никел, уран, стронций и други. Салата е източник и на много витамини. Съдържа каротин, витамин В1, В2, В6, РР и Е. Калциевите соли в нея спомагат за освобождаване на токсините, натрупани в следствие на месната храна.

Съдържанието на минерали и витамини е неравномерно в този листен зеленчук. Витамин С се намира повече във вътрешните листа, а провитамин А се съдържа във външните зелени листа с около 30 пъти повече. Освен това по-зелените листа съдържат 1.5 пъти повече витамин В1, отколкото вътрешните по-светли листа. Зелената салата е богата на влакна и аминокиселини и укрепва имунната система.

Ядките

Те са много хранителни. Лекарите препоръчват бадеми, кашу и орехи, защото в тях има високи нива на фибри. Те подпомагат процесите на храносмилане. Съдържат голямо количество витамин Е, който е силен антиоксидант, т.е. помага за неутрализирането на свободните радикали. По този начин предпазва тъканите от увреждания, които често стават причина за ракови и сърдечносъдови заболявания.

Друг ценен компонент в ядките (особено във фъстъците) е фолиевата киселина, която е необходима за клетъчното делене и за образуването на червените кръвни телца. Повишена нужда от фолиева киселина има при бременност, тъй като е важна за правилното развитие на плода.

Ядките са чудесен източник на микроелементи. Такива са медта (участва в синтеза на белтъци, защитава сърцето и успокоява нервната система), магнезият (укрепва костите, помага при мигрена и депресия), манганът и селенът (имат антиоксидантно действие) и цинкът (подсилва имунната система). Освен това бадемите, орехите и лешниците са богати на полиненаситени мастни киселини, фосфолипиди и белтъчини. Почти нямат въглехидрати. Спокойно може да се включат дори в най-строгите диети, но в малки количества – една шепа дневно е напълно достатъчна и съдържа между 160 и 190 ккал.

Лук и чесън

Това е прекрасно средство за профилактика на редица заболявания. Всеизвестно е, че лукът укрепва организма, но той притежава и много лечебни свойства. Хората толкова са свикнали с присъствието на този зеленчук в менюто си, че забравят удивителните му качества. Всъщност хората имат на разположение през цялата година едно евтино и достъпно средство за борба с различни болести.

Лукът е прекрасно профилактично средство срещу грип, настинка, хрема, възпалено гърло. Помага и при кашлица. Укрепва сърдечния мускул и подобрява кръвообращението, предпазвайки от исхемична болест. Снижава нивото на холестерола в кръвта. При високо кръвно налягане се препоръчва смес от равни количества сок от лук и мед. А някои медици твърдят, че лукът е сериозен конкурент на виаграта.

Чесънът също е известен от хилядолетия като ценно лечебно растение. Неговите луковици съдържат растителни белтъчини, полизахариди, мазнини, витамини (аскорбинова киселина, тиамин, рибофлавин, никотинова киселина), минерални вещества. По съдържание на тиамин (витамин В1) чесънът превъзхожда всички други зеленчуци. Той е богат още на калций и йод, а количеството на желязо в него е колкото в зелените ябълки. Чесънът е антибиотик с широк спектър на действие. Изследвания са доказали, че суровият чесън не отстъпва, а в някои отношения даже превъзхожда известния препарат тетрациклин.

Зърнените храни

Те предпазват от диабет и спомагат процеса на отслабване. Тези храни осигуряват половината от дневния енергиен прием на хората. Зърната на пшеницата, царевицата, ориза, ечемика, овеса, просото съдържат около 60-80% въглехидрати, 7-14% белтъци и 2-8% мазнини. Останалата част се допълва от вода, минерални вещества, витамини, хранителни влакнини и др.

Зърнените храни са богати и на фосфор, калий, калций. Витаминното съдържание е представено предимно от РР, В6, В1, В2 и Е. В обвивките се намират и т.нар. влакнини (целулоза, хемицелулоза, лигнин), които нямат хранително значение, но изпълняват ред благоприятни биологични функции като увеличават обема на приетата храна и създават усещане за ситост, регулират моториката на червата, спомагат за екскрецията на екзогенни и ендогенни вещества (холестерол, жлъчни киселини, токсични агенти и др.) и нормализират чревната микрофлора.

Киселото мляко

Ежедневният му прием подобрява храносмилането. Пробиотиците, съдържащи се в киселото мляко, имат положително влияние върху стомашно-чревната функция и метоболичните процеси в организма. Така например пробиотиците lactobacillus paracasei и lactobacillus rhamnosus усилват активността на т.нар. "приятелски" бактерии, позволявайки им да усвояват по-добре стомашните киселени и поглъщането на мазнини.

Консумирането на кисело мляко забавя стареенето на организма. Микроорганизмите в него взаимодействат с чревната флора в стомаха, като атакуват и неутрализират вредните бактерии, които причиняват стареенето. Освен това млечнокиселите бактерии възпрепятстват синтеза на канцерогенни вещества, ограничават мутациите и образуването на ракови клетки. Профилактичното действие на киселото мляко за предотвратяване на развитието на някои видове тумори е доказано при различни научни изследвания.