През горещите летни дни обикновено ни се ще да си хапнем нещо по-леко. Това обаче се оказва естествена реакция на организма. След зимния период тялото ни иска да се отърве от всички мазнини и да започне да приема повече течности. Независимо дали храната, която приемаме, е генномодифицирана или не, плодовете и зеленчуците са добро начало за подходящата диета през лятото. За правилното хранене разказва специалистът в областта проф. Донка Байкова.

Doctoronline.bg: Проф. Байкова, с какво е добре да се храним през лятото?

Проф. Д. Байкова: През горещините моделът на хранене е малко по-различен от този, който ползвахме през зимните, студените периоди. България се намира в такъв климатичен пояс, който ни позволява да се храним сезонно. Въпреки че напоследък времето доста се измени, а и условията, в които живеем. Намираме все повече плодове и зеленчуци, които досега бяха достъпни само по празниците. Въпреки разнообразието от хранителни продукти, тялото ни инстинктивно търси да „облекчи“ своя режим на хранене през горещите месеци. Това става чрез по-ограничен прием на наситени мазнини, т.е. приемът на тежки меса е по-малко вероятно да се случи, защото е по-горещо, и оттам – тялото търси по-леки храни. През лятото инстинтивно търсим продукти с по-високо съдържание на вода – краставици, домати и други подобни храни. Сезонните плодове също не трябва да отсъстват от трапезата ни. Всички си спомняме как преди време чакахме да стане лято, за да се насладим на черешите, ягодите и пр. В късния сезон на лятото е по-добре да се консумират кайсии, праскови и ябълки. Дините също са източник на „водни ресурси“. Те са и добър начин да държим тялото си хидратирано. Причината за различната диета през различните сезони е температурата – през лятото губим топлина, т.е. потим се, а през зимата се опитваме да я запазим. Това е една от причините тогава да ни се яде повече мазно месо. Но през лятото трябва да бъдем по-хидратирани и по-свежи заради високите температури. Нека не забравяме, че апетитът „подрежда“ потребностите – през зимата, за да сме по-сити и съответно да ни е по-топло, ни трябва мазно, а през лятото се стараем да се отървем от горещината и се целим към по-хладното. А то се постига чрез умерена диета. Лека храна и повече салати и плодове. Морковите също са добра опция за снабдяване с полезни вещества. Но трябва да спомена, че за предпочитане са „слънчевите“ домати, а не тези, отрасли в оранжерия. Приемът на белтъци трябва да бъде умерен, както и през зимата. Тук разликата обаче е, че яйцата трябва да бъдат избирани от места, където слънцето няма достъп до тях. И има една основна причина за това – редица заболявания могат да настъпят, когато яйцето е било подложено на пряка слънчева светлина. Киселото мляко също е добър начин да хидратираме тялото си през горещите дни.

Doctoronline.bg: Отдавна БДС (Български държавен стандарт, б.а.) престана да съществува. Сега се движим по европейски стандарти. Киселото мляко и останалите млечни продукти истински ли са?

Проф. Д. Байкова: Вижте, ние не можем да отговорим точно. Никога не можем да бъдем сигурни в един продукт. Аз трябва да ви кажа, че БДС е един международен стандарт и не виждам смисъл от премахването му. В България, докато го имаше, се радвахме на по-добро кисело мляко и млечни продукти. Сега обаче в българските млечни продукти се съдържат редица други вещества, които нямат нищо общо с БДС. На този въпрос конкретно не мога да отговоря, тъй като съдържанието на етикета не допълва информацията за продукта. Експертите сигурно ще кажат, че няма разлика, но БДС си е един международно признат стандарт и аз не виждам смисъл от неговото премахване. Та нека продуктите с такива съставки биват наричани по друг начин – например „палмово сирене“, а не краве или овче сирене. Целта е потребителят да знае какво купува и какво яде. При морските храни също се крие опасност. Добре е да се приемат два пъти седмично белтъчини от риба, но трябва да се знае и произходът на рибата. Ако тя е уловена от замърсен район, как бихте могли да знаете за това? Съветът ми е да внимавате при избора си на риба.

Doctoronline.bg: Напоследък се заговори за генномодифицираните храни. Има ли реална опасност за организма ни от тези храни?

Проф. Д. Байкова: По отношение на плодовете и зеленчуците мога да кажа, че вносът е съмнителен. Няма значение дали е в нашата градина, но купените семена от ЕС не дават желаните разултати. В никакъв случай обаче ГМО не вредят на организма ни. Химически е невъзможно. Но трябва да отбележя, че класическите домати са по-вкусни например.

Doctoronline.bg: Независимо от това, че на пазарите има натурални продукти, като че ли сме по-склонни да ядем „джънк фууд“ (вредна храна, б.а.). На какво се дължи това?

Проф. Д. Байкова: Вие знаете, че англичаните бяха едни от най-слабите, от най-вталените в световен мащаб. Добър режим на хранене – т.е. лека закуска, обяд – лек, а вечерята е съпътствана с всичко необходимо за организма. Така беше преди години. Сега, с навлизането на веригите за бързо хранене, нещата са различни. Британците и германците са начело на класацията за най-дебели хора. Причина е нездравословната храна, която те приемат. У нас феноменът се дължи и на „новото“. Досега бяхме свикнали да ядем манджите на баба, но новото, което се предлага на пазара, е изключително интересно и вкусно. Не е негативен ефектът, когато то се приема рядко. Стане ли обаче режим на хранене, то тогава проблемите се появяват един след друг.

Doctoronline.bg: Какво може да се направи, за да се засили контролът върху хранителните продукти?

Проф. Д. Байкова: РИОКОЗ (Регионалните инспекции по опазване на общественото здраве) трябва да засилят контрола си. Но представете си, че за София има 10 инспектори. Как те могат да обиколят всички места, където се продава храна?! Преди беше различно, но сега от РИОКОЗ нямат достатъчния ресурс, а и парите в бюджета не стигат. Затова е важно потребителят сам да се грижи за това какво купува. А ако има нарушение, да сигнализира на съответните органи. Да сме живи и здрави и да се храним балансирано!