ВХОД ЗА РЕГИСТРИРАНИ
Забравена парола | » Регистрирай се
ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ  |  Заболявания

Мултиплен миелом

Мултипленият миелом е познат като рак на плазмоцитите (вид бели
кръвни клетки). Тези кръвни клетки са отговорни за продукцията на
антитела.

Количества абнормални клетки се натрупват в костите, където причиняват
лезии. Повечето случаи на миелом са свързани и с продукцията на
парапротеин (абнормален протеин, който може да причини увреди в
бъбреците, свързан е с потискане продукцията на нормални антитела и
последващ имунодефицит). Често се среща хиперкалиемия – състояние,
свързано с повишено плазмено ниво на калия.

Диагностицирането на миелом се прави като се изследва кръв (кръвна
натривка, електрофореза), микроскопско изследване на костен мозък
(биопсия) и/или радиография на засегнатите кости.

Изявата на заболяването е с честота 1 до 4 случая на 100000. По-често
боледуват мъже и по неустановена още причина честотата на заболяването
е два пъти по-голяма при афроамериканците в сравнение със светлокожите
американци. С конвенцианална (обичайна) терапия  прогнозата е 3-4
години с новите медикаменти, използващи се в медицината
продължителността на живота може да бъде удължена до 5-7 години.
Мултипленият миелом е вторият по честота рак на кръвта. Представлява
около 1% от онкологичните заболявания, които се развиват при човека.

Тъй като миеломът може да засегне много органи, изявата на симптомите варира.

Наблюдава се болка в костите (по-често в ребрата и гръбначния стълб),
която се усилва при движение.

Най-честите усложнения, които се наблюдават са пиелонефрит и пневмония.
Увеличеният риск от развитие на инфекции (в резултат на химиотерапия)
се дължи на имунен дефицит, получен в резултат на намалено количество
на гамаглобулини (като резултат от намалена продукция или увеличен
разпад на белтъци). Прилага се заместваща имуноглобулинова терапия, за
да се намали риска от инфекции.

Бъбречната недостатъчност може да бъде остра или хронична.

Най-чести от неврологичните проблеми са слабост, умора, объркване,
главоболие, ретинопатия, загуба на контрол над тазовите резервоари и
други.

Често при пациенти с мултиплена миелома се развива нормоцитна или
нормохромна анемия.

Имунната система пази пролиферацията на В-клетките и производството на
антитела под строг контрол. Когато хромозомите и гените са увредени
този контрол е нарушен. В повечето случаи се извършва транслокация,
преместване на промоторен ген, като последния е причина за
свръхпродукция на антитела.

Често при пациенти с мултиплен миелом се установява хромозомна
транслокация между 14-та и 11-та хромозома, при което се получава
липса на регулация на онкогена. Като резултат се получава нестабилност
на генома, свързана с последващи транслокации и мутации. Промени в
14-та хромозома се описват при 50% от случаите на миелома.

Лечението на това заболяване има за цел да подтисне развитието му.
Често се предписват биофосфати, за да се предотвратят фрактурите.
Еритропоетин се назначава с цел лечение на анемията.

Голямо значение за избора на терапия има възрастта на пациента и
неговите придружаващи заболявания. Високи дози химиотерапия, съчетана
с трансплантация на костен мозък е предпочитан метод за лечение на
пациенти под 65 годишна възраст. Част от химиотерапевтиците, които се
използват в наши дни са талидомид, дексаметазон, бортезомиб и други.
Автоложна трансплантация на стволови клетки е един от най-използваните
методи след проведен курс химиотерапия  за пациенти с мултиплена
миелома. Трансплантацията на стволови клетки е метод за удължаване на
живота на засегнатите.

Бъбречната недостатъчност, която се развива при мултилпена миелома
може да бъде остра или хронична. Терапията на бъбречната
недостатъчност зависи от вида й и може да доведе пациента до диализа.

Прогнозата при мултиплен миелом зависи от стадия, в който е влязло
заболяването. За I стадий средно – 62 месеца, II – 45 месеца и III стадий- 29
месеца. Благодарение на високодозираната терапия и трансплантациите,
продължуителността на живот на болните е увеличена на 5-6 години, в
сравнение с 3,5 години при традиционната терапия.

Цитогенетичният анализ на миеломните клетки може да се използва като
прогностичен белег. По-добра прогноза имат 11q13 и 6p21 цитогенетични
аномалии.

В САЩ с тази диагноза са около 45 000 пациенти, а ежегодно се
откриват по 14 600 нови случая.

Мултипленият миелом е втория по честота на разпространение рак на
кръвта (след лимфомата на Ходжкин). Най-често от заболяването
боледуват хора на възраст 65-70 години. Повечето от засегнатите са
мъже.

Освен хората от това заболяване боледуват и кучета, котки и коне.



« обратно към "Заболявания"