ВХОД ЗА РЕГИСТРИРАНИ
Забравена парола | » Регистрирай се
ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ  |  Заболявания

Доброкачествен синдром на свръхподвижните стави (ДССС)

Синдромът на ставна свръхмобилност се изразява с подвижност на ставите, която е много над нормалната. Той засяга една или няколко стави. Може да е резултат от: променена форма на частите от костта, които влизат в изграждането на ставата, или на самата става. Дефект в образуването на колаген тип I или друг тип съединителна тъкан (синдром на Марфан, синдром на Елерс–Далсон), причиняващи отслабване на ставните връзки и мускули. Наличие на абнормална ставна проприорецепция, т.е. пациентът не може да се ориентира къде в пространството се намират отделните части на тялото или колко разтегната е ставата. При проблеми с костите, дължащи се на остеопороза или фрактури, също е възможно да се развие симптоматика на ДССС.

Всички гореизброени причини могат да доведат до развитие на остеоартрит.

Някои форми на свръхподвижност се срещат в няколко поколения от едно семейство.

Някои хора имат ставна свръхподвижност, без изява на други заболявания. Хората, страдащи от ДССС, могат да срещнат сериозни трудности поради факта, че техните стави могат лесно да бъдат увредени или разместени. Често хипермобилните стави водят до хронична болка.

Наличието на свръхподвижни стави може да е симптом на сериозно заболяване като: Синдром на Марфан, Синдром на Елерс–Далсон, ревматоиден артрит, остеогенезис имперфекта, лупус, детски паралич, Синдром на Даун и други.

Хипермобилността се асоциира със синдрома на хронична умора и болка в мускулите.

При бременни жени, страдащи от ДССС, хормонално обусловеното разхлабване на тазовите връзки може да доведе до силна болка и невъзможност за ставане или ходене.

Симптомите на хипермобилност включват и тъпа, но продължителна болка в областта на коленете, глезените и ходилата. Тези симптоми могат лесно да бъдат преодолени след консултация с ортопед и носене на специални обувки и стелки.

Ставната свръхподвижност засяга повече жени в сравнение с мъжете.

Установено е, че четири фактора са отговорни за изявата на това заболяване, като при отделните индивиди изявата им варира.

  • Формата на краищата на костите – някои стави нормално имат голям размах на движението (раменна става, бедрена става). Съчетанието им с променена форма на костната повърхност може да причини свръхподвижност.

  • Отслабени или разтегнати ставни връзки, дължащи се на хормонални промени.

  • Мускулен тонус – някои спортове (гимнастика, йога) могат да отпускат мускулите (намаляват тонуса) и по този начин увеличават подвижността в ставите.

  • Проприорецепция (чувство за подвижност в ставите). При трудности в локализирането на позицията на тялото в пространството със затворени очи е възможно да се развие ставна свръхмобилност поради преразтягане.

ДССС включва следните симптоми: ставна нестабилност (чести бурсити и тендинити), остеоартрит, сублуксации и дислоксации, болка в коляното, болка в гърба, движение, съпроводен с издаване на звук от ставите, заболявания, свързани с притискане на нерви и други.

Необходимо е синдромът на ставна свръхподвижност да бъде отдиференциран от другите заболявания, засягащи съединителната тъкан.

Някои индивиди с ДССС се чувстват добре и нямат нужда от специфично лечение. При другите се препоръчва редовна физикална терапия и хидротерапия, защото силните мускули подпомагат за стабилизирането на ставите.

Прием на лекарства (аналгетици, противовъзпалителни средства) се прилага за намаляване на болката и възпалението, причинени от хипермобилността. Някои от болните се повлияват добре при прилагане на стероиди, инжективно.

При адекватна адаптация и избягване на тежка физическа работа повечето хора се чувстват добре.



« обратно към "Заболявания"