ВХОД ЗА РЕГИСТРИРАНИ
Забравена парола | » Регистрирай се
СЪВЕТ НА СПЕЦИАЛИСТА

„Сексуалното пристрастяване” – има ли такова животно?

„Сексуалното пристрастяване” – има ли такова животно?

Съществуват хора, които трудно се ориентират в сложността на света и постоянно търсят етикети, с които другите вече са обозначили нещата. Съществуват и хора, които с готовност произвеждат различни етикети, за да манипулират възприятията на по-доверчивите. Тази игра задължително изисква посредничеството на медиите, които периодично правят сензация от изобретяването на някоя нова „диагностична категория“, с която любителите на психиатричната мода веднага са готови да се накичат.

Нещо подобно се случва през последните години и с еуфорията около „сексуалното пристрастяване“. Струва си да изясним, че този теоретичен конструкт все още не е канонизиран от официалната медицина, затова няма да го откриете в международно утвърдените класификации на болестите (МКБ-10 и DSM-IV). Въпреки това много хора са склонни да се вкопчат в новото понятие и да го използват за различни цели.

С какво обаче терминът „сексуално пристрастяване“ ни помага да разберем по-добре човешката сексуалност и хората, които имат проблеми в интимния си живот?

Отговорът на този въпрос сериозно ще ни затрудни, тъй като привържениците на новата диагностична категория включват в нея няколко несъвместими и разнородни понятия като „хиперсексуалност“, „натрапчиво импулсивно поведение“, „зависимост“. Излиза, че човекът със „сексуална зависимост“ изпитва непреодолимо, „свръхмерно“ сексуално желание, което го кара постоянно да търси сексуални контакти в опити чрез тях да разреши всичките си житейски проблеми. Той не се отказва от тях дори и тогава, когато те му причиняват неудовлетвореност, страдание и сериозни лични щети. Подобно на другите зависимости, и при тази човек има нарастваща потребност от увеличаване на дозата (интензивността на сексуалните преживявания) при намаляваща чувствителност спрямо тях. И тук възниква „абстинентен синдром“, ако рязко се отнеме обектът на зависимостта (възможността за сексуални контакти). С развитието на „сексуалната зависимост“ животът на човека се ограничава единствено върху търсенето и консумирането на сексуални преживявания, което води до личностна и професионална деградация.

Тази „клинична картина“ звучи правдоподобно и  в нея лесно бихме могли да идентифицираме много наши познати и дори самите себе си. Съществуват обаче някои малки подробности, които мен лично ме смущават.

Потребността от сексуална връзка е естествена и сложна човешка потребност. Тя е толкова важна, колкото и потребността ни от въздух, вода, храна, и включва нуждата ни от емоционална близост и свързаност, нежност, внимание и уважение, еротично съпреживяване и интимност. Всеки нормален човек притежава тази потребност и в стремежа си да я удовлетвори, той създава най-значимите си отношения с любимите си хора, развивайки се личностно в тях. Известно е, че понякога, когато сме влюбени, контактът с нашия избраник или избраница може да придобие изключително значение и да ни направи „луди“. Следва ли от това обаче да нарочим Ромео и Жулиета за „сексуално пристрастени“. Ако това е така, то каква ли „терапия“ биха приложили в техния „случай“ защитниците на новоизмислената диагноза?

Нормално е всеки човек да изпада в проблемни ситуации, които моментно му създават неудобства, страдания или блокират развитието му. В тези случаи обаче, вместо да си закачаме етикети, по-добре е да се замислим какво да направим, за да излезем от кризата по-мъдри, по-силни и по-богати. Именно това е задачата на психотерапията – да подпомага хората, изправили се пред изпитания в живота си, да ги превръща в трамплин за личностното си развитие. За изпълнението на тази задача на мен лично не ми е нужен етикетът „сексуална зависимост“. Както повечето диагностични етикети, той създава фалшивото усещане, че сме разбрали нещо, а всъщност ни пречи да се вгледаме по-добре в това, което стои зад него.

Ако подменим питанията си „дали не сме сексуално зависими“ с готовност и реални усилия да направим интимния си живот по-пълноценен, навярно ще постъпим най-добре.

Доц. д-р Румен Бостанджиев, дм
сексолог-психотерапевт
www.erbos.com

Опции: Изпрати на приятел, Абонирай се за дума
Сподели:
Novinite.bg
Виж коментари (0)   |   » Коментирай
СВЪРЗАНИ СТАТИИ
ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ
Няма коментари
НАПИШИ КОМЕНТАР:
* ИМЕ: E-MAIL:
* КОМЕНТАР:
  * КОД ЗА СИГУРНОСТ:   Въведете кода от картинката: security code

* Полетата маркирани със звезда са задължителни. Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван публично.

Тъй като бихме искали форумът да е място за честни, откровени и интересни мнения, най-любезно молим да използвате учтив и неагресивен тон в постингите си.
Всяко мнение, което подтиква към расова или полова ненавист, към тероризъм, както и написаното на вулгарен език, ще бъде изтривано веднага. Откровени рекламни съобщения, особено тези с поставени хиперлинкове без никаква връзка с обсъжданите теми, ще бъдат квалифицирани като спам и няма да бъдат толерирани.

Какво трябва да знаем при изгаряне на кожата

24.01.2017 / Екип на Doctoronline.bg (Коментари: 0)

Изгарянията се измерват според степента на сериозност – първа, втора или трета степен. » Прочети

Как да се предпазим от високите нива на холестерол

Холестеролът – едно от нещата, които буквално ни убиват в днешно време. » Прочети

Кожни алергии – причини и начини за предпазване

25.01.2011 / д-р Развигор Дърленски (Коментари: 2)

Aлергичните кожни заболявания имат сериозно обществено и икономическо значение. » Прочети

Как се храним днес и колко време отделяме за здравето си ?

Съвременната статистика твърди, че храненето е в основата на много голяма част от заболяванията, които имаме.

» Прочети

Профилактика на заболяванията на хипофизната жлеза

23.11.2010 (Коментари: 3)

Хипофизната жлеза е малка жлеза с вътрешна секреция, която е разположена в основата на черепа. » Прочети

Как да се справим с ниското „либидо“?

15.11.2010 / доц. Румен Бостанджиев (Коментари: 0)

Терминът либидо все още широко се използва в някои медицински специалности, въпреки че неговото значение отдавна е загубило клиничен смисъл. » Прочети